1 103 лв. са били необходими към края на септември на човек, за да посрещне разходите си за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло и транспорт. Това е с 56 лв. повече в сравнение с края на миналата година.
"За София нужните средства са 1 250 лв., за провинция - 950 лв. Това са реалностите, в които живеем. Инфлацията е между 15 и 20% през последните 12 месеца. Ясно е, че НСИ дава в пъти по-ниски стойности", заяви икономистът проф. Красимир Петров в студиото на "България сутрин".
България увеличава паричната си маса с 1 млрд. лв. месечно, което е двигател на инфлацията.
"Ние не можем да увеличим пенсии и заплати, без да увеличим производителността, а през последните години реално затворихме икономиката. Имаме предпоставки за повторение на финансовата криза от 2008 г., но в далеч по-злокобен вариант - с висока безработица, тежка инфлация", прогнозира икономистът.
Той подчерта, че в голяма степен ситуацията зависи от кредитната политика на търговските банки.
"Кредитната ваканция свършва на 31 декември. Ако банките укротят кредитирането, това ще доведе до тежка криза. Другият вариант е да продължат да разсрочват лошите кредити, което ще доведе до още по-лоша инфлация. Нямаме полезен икономически ход, освен затягане на плана", анализира Красимир Петров.
Според него в създалата се ситуация частните съдебни изпълнители и фирмите за събиране на лоши кредити ще процъфтяват.
"Вероятно ще гръмне жилищният балон, който се надува в последните 3-4 години. Цените на жилищата са тройно надценени, това означава, че ще изпаднем в тежка икономическа ситуация, но ще има и рискове от закъсали банки или дори фалити", уточни икономистът пред Bulgaria ON AIR.
И опроверга твърденията, че българите увеличават спестяванията си в банките.
"Спестяванията не растат, а падат. Това че се увеличават депозитите, е следствие на повечето кредити, давани от банките. Когато банката даде ипотечен кредит, той влиза по сметка на кредитополучателя и оттам към продавача", коментира проф. Петров.