На 20 юли 2021 г. беше публикуван за обществено обсъждане нов, четвърти, и за момента последен, вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост на България /НПВУ/. В структурен план четвъртият вариант е логически подреден и следва европейските препоръки, се казва в становище на КНСБ за НПВУ и се отбелязва, че обновеният план е от 284 страници, което е с около 70 страници повече спрямо третия вариант.
За КНСБ този план е нов, уникален инструмент на Европейския съюз, който изисква всяко предложение за финансиране на проект да отговаря на точни и строги критерии. Това налага сериозна техническа работа за подготовка и проверка на допустимостта на всеки от проектите. В този смисъл, коментарите са разделени в два основни раздела /общи и специфични/, като в общите коментари от КНСБ заявяват, че подкрепят прогнозата за кумулативен растеж на БВП за периода 2021-2025 г. в размер на 21,7 на сто, като пряк резултат от ефекта на НПВУ върху икономиката, но считат, че нивото на амбиция е твърде ниско.
В становището се казва, че съотношението между разпределението на средствата в отделните стълбове продължава да бъде доста нехомогенно. Например, в "Справедлива" и "Свързана" България се предвижда съответно по едва 18 на сто и 17,8 на сто от общия ресурс на целия план, докато за "Зелена България" са отделени 36,8 на сто, а за "Иновативна България" - 27,4 на сто.
В Плана са посочени няколко важни реформи в сектора на енергетиката, но липсват национални стратегически документи, които да осигуряват обвързаност с плановете за развитие.
Посочените като реформи мерки за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ фактически са проектни предложения, които следва максимално да са насочени към пазарната реализация, когато са достигнали зрялост.
Според КНСБ, следвайки насоките на ЕК, в НПВУ трябва да има раздел, който да описва как са включени социалните партньори в целия процес. В предната трета версия такъв раздел не е имало, не се открива такъв и в настоящата версия.
В коментарите в часта от плана "Иновативна България" от КНСБ посочват, че този стълб е за повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях. От КНСБ заявят, че подкрепят създаването на национална STEM среда за умения на утрешния ден, защото това е добро продължение на предприетите действия от МОН към дигитализиране на образователните институции в страната. Според КНСБ в раздела "Устойчиво селско стопанство" липсва напълно инвестиционният проект "Рехабилитация на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите за предотвратяване на последици от неблагоприятни климатични събития" в размер на 847 580 000 лв. Този проект е присъствал в предходни версии на плана. За съжаление, в тази версия изцяло е отпаднал и разработеният проект "Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд на Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени". Неизвестни са мотивите за отхвърлянето на проекта, а още по-неприемливо е, че тази версия не е обсъждана със земеделската общност. Поради тази причина няма как да подкрепим предложеното преструктуриране, заявяват от КНСБ.
От синдиката настояват по-голяма подкрепа да получат мерките за енергийна ефективност в комбинация с ВЕИ за собствени нужди, както за малкия бизнес, така и за домакинствата. "КНСБ не подкрепя предложението за пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници поради липсата на пазарни решения и предлагаме темата да бъде насочена към научните програми на ЕС. Напълно липсват проекти по важните направления за внедряване на "умните" мрежи и създаване на условия за работа на енергийните кооперативи, както и за изграждане на общински когенерационни централи и централи за оползотворяване на енергийното съдържание на отпадъците", казват от КНСБ. И информират, че активно обсъждат приложими мерки, които биха направили индустриалния преход в комплекса "Марица изток" устойчив. Такива мерки са възможностите за използване на въглищата при по-добри технологични показатели, промяна на горивната база, но и широка индустриализация като се използват активите на комплекса. Енергийната инфраструктура в комплекса е критична за националната електроенергийна система и мерките за комбинация на ВЕИ и батерии са особено приложени именно там, се посочва в становището.
КНСБ подкрепя повишаването на дела на средствата в компонента "Биоразнообразие" на стълба "Зелена България".
Транспортната свързаност е част от третия стълб "Свързана България", като към него са предвидени 17.8 на сто от ресурсите на НПВУ, а конкретно за транспортната свързаност са предвидени общо 1,307 948 млрд. лв. европейско финансиране, което отговаря на 10.4 на сто от общия дял на ПВУ. Подкрепяме проектите в областта на транспорта, като цифровизация на железопътния транспорт, преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси, модернизация на тягови подстанции и секционни постове, купуване на енергийно-ефективен и комфортен подвижен ЖП състав, устойчиво управление на пътната безопасност, изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София и проект за устойчива градска мобилност, заявяват от КНСБ. И информират, че подкрепят проектите за модернизация на Агенцията по заетостта и на Агенцията за социално подпомагане, но не намират конкретни мерки и политики за справяне с демографската криза. От КНСБ подкрепят всички предложени проекти в областта на здравеопазването, като отчитат факта, че системата се нуждае от технологично и техническо обновление, и от подобряване на условията за работа на медицинските кадри и на условията за лечение на пациентите. Подкрепят и новия проект "Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха".