Дефицитите ни са ниски. Имаме третия най-нисък дефицит в ЕС. Държавният ни дълг е третият най-малък в ЕС и по този начин ни дава свобода да реализираме национални политики. Това заяви финансовият министър Асен Василев по време на обществения съвет, посветен на разходите на държавата, предаде репортер на Novini.bg.
Прави впечатление, че част от приходите растат доста бързо, отчете той.
От думите му стана ясно, че голяма част от приходите се формират в София. 35% от постъпленията са от големите данъкоплатци."Част от приходите идват от нефинансови активи, основно имоти с отпаднала необходимост. В момента се опитваме да съберем информация, защото има притеснителни данни. Във Варна има два имота, продадени на цени доста под пазарната", даде пример финансовият министър.
От гледна точка на МФ е добре да се помисли за по-засилен контрол при тези сделки, коментира Василев.
По отношение на приходите от концесии. Те са в размер на 145 милиона и включват всички природни дадености на страната. Работим с Министерство на енергетиката, за да завишим тези такси, обяви министър Василев.
От КНСБ отправиха въпрос дали ще има актуализация на бюджета и ще бъде ли нарушена макрорамката. В отговор министър Василев заяви, че благодарение на това, че икономиката върви добре се очаква 1 - 1,5 млрд. лева приходи тази година. Той предупреди, че се очаква нова COVID вълна, която ще е доста тежка, заради Делта вариантът, въпреки това ще се направи всичко възможно, за да не се затварят бизнеси. Търси се вариант и за допълнително подпомагане на засегнатите бизнеси.
Държавният бюджет е около 15 милиарда. Харчим около 12 милиарда на година. 12 милиарда са пенсиите. Интересно е да се отбележи, че приходите растяха със 7%, а разходите растат с 10% и това е трайна тенденция. Разходите за персонал растат повече от разходите за пенсии през последните 5 години. Средното увеличение на разходите е с 12% на година, отчете финансовият министър.
По думите на Асен Василев миналата година за COVID мерки сме похарчили 3,5 милиарда лева. До края на годината се очаква разходите да нараснат доста.
Ръстът на пенсиите е с 6% на година. Това се дължи на 50 лева добавки към пенсиите, а не на осъвременяване, поясни Василев.
Асен Василев съобщи, че с експерти се обсъжда дали в рамките на актуализация на бюджета може да бъде направено преизчисляване на пенсиите. Василев припомни, че преизчисляване не е правено от 2008 година досега.
Пенсията вече замества над 45 процента дохода от работна заплата на хората, а за минималната пенсия този показател на заместване е над 50 процента. През 2017 г. средната пенсия е била 345 лева, а през 2021 г. средната пенсия е вече 488,97 лв.
Според икономическия съветник на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова сивата икономика и недекларираната заетост са едни от основните предпоставки да не се преизчисляват пенсиите. Тя смята, че това е една от причините за увеличаване на трансфера към фондовете на НОИ от страна на държавния бюджет.
„От 2000 година до 2008-2009 /процентът на осигурителната вноска за пенсия се редуцира двойно /от 32 на 16/, след това има леко увеличение, тъй като дори и тежките неолиберали, които се опитват да пожалят работодателите, виждат че повече няма откъде да се изплаща пари за пенсии”, заяви Григорова.
Министърът на финансите призова да не се навлиза в опити за боравене с тежки идеологеми, а Григорова посочи, че говори с факти. Тя подчерта, че и откъсването на част от осигурителната вноска, която отива към частните фондове, също повлиява на процеса на увеличаване на трансфера. По думите на синдикалиста, ако се прави опит да се стабилизират публичните финанси, трябва да се помисли как всички тези дефекти в осигурителната система, причинени включително и от нежелание за изсветляване на икономиката, могат да бъдат минимизирани. В противен случай непрекъснато ще си обясняваме защо няма как да преизчислят пенсиите, допълни тя и призова за реална политическа воля за подсилване на публичните финанси.