От Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Марияна Николова и министъра на труда и социалната политика Деница Сачева относо процедура за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.
Ето какво се казва в писмото:
"В хода на процедурата за признаване на представителност (Обн. ДВ. Брой 10, 04.02.2020 г., стр. 47) Комисията за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (Комисията) установи по несъмнен и безспорен начин липсата на задължително необходими документи, а именно такива по чл. 35, ал. 1 т. 4 от КТ, (да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност, което се доказва с представянето на документи по чл. 6 , ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (НОРУНКПОРСР), а именно с представянето на съдебно решение за вписване и удостоверение за актуално състояние на организацията, както и с заверен от съда препис на последния устав на организацията) от една от кандидатстващите за признаване на представителност организации, а именно – сдружение Българска работодателска организация "Иновативни технологии" (БРАИТ). Комисията изиска представянето на такива документи и определи срок за това, като кандидатстващата организация не изпълни дадените указания.
Съгласно чл. 49 от Кодекса нa труда синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им. Няма законова пречка организация, претендираща да е синдикална или работодателска да бъде вписана от съответния съд. В конкретния случай това означава, че БРАИТ или не смята себе си за работодателска организация, или не разполага с компетентността да поиска вписването си като такава. И двете хипотези имат еднакъв резултат – според българското законодателство БРАИТ не е работодателска организация.
Констатираното несъответствие със законовите изисквания представлява непреодолима обективна пречка за признаването на кандидатстващата организация за представителна, обратното е грубо нарушение на действащото българско законодателство – Кодекса на труда и Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.
Налице е и друга абсолютна пречка БРАИТ да бъде определена като работодателска организация. Година след влизането в сила на чл. 49 от Кодекса на труда, организацията се е определила като "сдружение за дейност в обществена полза" по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ и се е регистрирала като такова в Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието. Сдруженията, определени за работа в обществена полза се подчиняват на специален режим. Те извършват дейност в полза на различни групи от обществото и получават финансова помощ от държавата, изразяваща се в освобождаване от данъци, митнически сборове и др. за получените дарения и други помощи. Такъв тип сдружения са единствено възможни бенефициенти по редица оперативни програми и други европейски проекти.
Тези правила не се отнасят за организациите на работниците и служителите и на работодателите, изключени са по закон.
Определянето на сдружение за работа в обществена полза и като работодателска организация, ще го постави в привилигировано положение спрямо останалите и ще бъде ярка проява на неравнопоставеност и дискриминация. Ще бъде в грубо нарушение на конвенциите на МОТ, както и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Липсата на съответствие с основните изисквания на чл. 35, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49 от Кодекса на труда, както и с чл. 6, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НОРУНКПОРСР прави сдружението БРАИТ недопустим кандидат в процедурата за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.
В допълнение – Комисията констатира и факта, че същото сдружение не отговаря и на количествените критерии за представителност, а именно тези по чл. 35, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ – да има 1500 членове и общо не по-малко от 50 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация, или 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация, тъй като посочени от кандидатстващата организация като нейни членове изрично са упълномощили други организации и поради това следва да се отчитат в техния състав.
Недопустимото сдружение-кандидат БРАИТ с представените документи твърди, че в нейните членове работят 57 018 (петдесет и седем хиляди и осемнадесет) работници и служители.
На заседанията на Комисията се установи по безспорен начин, че голяма част от сочените за членове на БРАИТ или въобще не са я упълномощили, или изрично са дали пълномощно на други национални организации и следва да бъдат отчитани само при тях, но не и при БРАИТ. Сочим следните важни за обективността и законосъобразността на процедурата показателни примери:
Фирма, заявена от БРАИТ като упълномощил ги техен член под номер 666 в техния списък. В тази фирма са заети 6 348 работници и служители. Фирмата изрично е упълномощила за представителство друга национална организация, където следва да бъде отчетена в съответствие с пълномощното, издадено в изпълнение на изискванията на чл. 10, ал. 4 от НОРУНКПОРСР.
Фирма, заявена от БРАИТ като упълномощил ги техен член под номер 762 в техния списък. В тази фирма са заети 3 237 работници и служители. Фирмата въобще не е издавала пълномощно на БРАИТ, както твърди последната. Този факт (липсата на пълномощно) беше констатиран от Комисията и показва почтеността на недопустимия кандидат БРАИТ. Фирмата, обаче изрично е упълномощила за представителство друга национална организация, където следва да бъде отчетена в съответствие с издаденото пълномощно.
В съответствие горецитираните норми на КТ и НОРУНКПОРСР заетите в посочените две фирми следва да се отчитат в числения състав на упълномощената национална организация, не в недопустимия кандидат БРАИТ. Това означава (дори да приемем за достоверен, което видно от горните примери не е така) списъкът с фирми и заетите в тях работници и служители - общо 57 018 и извадим броя на заетите само в цитираните две компании (6 348 + 3 237 = 9 585), то дори да не разглеждаме други примери (каквито има достатъчно) неоспоримият резултат е 57 018 - 9 585 = 47 433.
Очевидно е, че недопустимото сдружение-кандидат БРАИТ не отговаря и на: количествения критерий по чл. 35, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ защото няма 50 000 работници и служители във всичките си членове и количествения критерий по чл. 35, ал. 1, т. 1, буква „б“ защото няма 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всичките си членове.
Можем по същия безспорен начин да посочим и други пороци в документите на кандидатстващото за признаване на представителност сдружение – БРАИТ, но сме убедени, че всеки един от горните, дори разгледан самостоятелно е достатъчен за приемане на правилно и законосъобразно решение.
Убедени сме, че в изложената фактическа обстановка Министерският съвет на Република България ще спази стриктно българското законодателство, като се произнесе по поставените въпроси със законосъобразно и правилно решение, с което ще съхрани легитимността на социалния диалог в Република България".