Бях против въвеждането на валутния борд, защото това бе един много примитивен валутен режим за водене на парична политика, освен това по този начин ни се вменяваше, че сме некадърни да управляваме финансите си. Предлагаха ни го още през 1990-1991 г. Тогава се появи и Стив Ханке. АТова заяви финансистът Емил Хърсев в предаването "Лице в лице" по БТВ.
"Платихме цената за тази стабилност и не бива с лека ръка да се отричаме от нея", смята финансистът. Думите му са по повод думите на премиера Бойко Борисов, който подчерта, че докато няма абсолютен консенсус по темата за еврозоната, няма да насилваме влизането ни в чакалнята.
„Валутният борд е примитивен инструмент и признание, че не можем да водим нормална валутна политика. Така или иначе ние сме скочили в тази река и трябва да плуваме. Трябва да го държим до приемането ни в еврозоната. Не се отказваме, но забавяме стъпките до постигането на пълно съгласие. Ние решението за присъединяването ни към еврозоната сме го взели още през 1996 година. Аз бях против него и се опитвах да обяснявам къде са минусите и грешките. Но това са фактите“, каза финансистът.
„Гигантският проблем е липсата на кредитор от последна инстанция (централна банка). Банките у нас държат 30% евро и да работи със 70%, като презастраховане. Това прави рискът от банковото дело по-голям. Най-големият вроден порок на валутния борд е, че ако се случи нещо с банките у нас, трябва да се оправяме сами, до приемането ни в банковия съюз“, каза Емил Хърсев.
По думите му и сега можем да ползваме резервни механизми от банковия съюз при криза, както това се е случило с КТБ. Въпреки всичко нищо нямало да загубим, ако обърнем левовете в евро, увери Хърсев. Той добави, че дори в момента носим всички негативи от еврозоната, които биха могли да ни се случат.