България прекрачва праговете на четири от макроикономическите показатели, наблюдавани от ЕК и представени в доклад за ранно предупреждение, посочва съобщение на Министерството на финансите.
Документът на ЕК е първоначална оценка за развитието на набор от 10 макроикономически показателя за всички държави-членки на ЕС. За всеки от показателите е изчислен праг, на чието надвишаване се обръща внимание. Използваните индикатори са построени на базата на осреднени стойности за три или пет годишен период, така че те не отразяват текущо състояние, а отчитат развитие. В заключенията са посочени 12 държави, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено, между които и България. България прекрачва праговете по показателите баланс по текуща сметка като процент от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като процент от БВП.
През 2010 г. България има дефицит по текущата сметка минус 1,3 процента от БВП, а през 2008 и 2009 г., дефицитите са съответно минус 23,1 и минус 8,9 процента.
Високите дефицити се дължат на големите чуждестранни финансови потоци, които са постъпили в българската икономика преди започването на световната финансова и икономическа криза, посочват от МФ. През 2011 г. текущата сметка ще бъде на излишък, който се оценява на около 1,8 процента от БВП. Отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложения праг от минус 35 процента от БВП се дължи на значителните преки чуждестранни инвестиции преди кризата и на финансирането на местната банкова система от чужди банки-майки, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали, посочват от МФ. По прогнозни оценки, до 2013 г. дефицитът по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта. Отношението на общите задължения на частния сектор към БВП за България в края на 2010 г. е 169 процента и е малко по-високо от предвидената максимална граница от 160 процента. През 2011 г. обаче се наблюдава тенденция на изплащане на задължения - на банки към банки-майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74.2 процента, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5 процента, като в същото време нарастват спестяванията, отчитат от МФ. Това може да понижи нивото на показателя за България през 2011 г. под максимално допустимата стойност.
Номиналните разходи за труд на единица продукция през 2010 г. надхвърлят индикативния праг от 12 процента, което основно се дължи на сравнително високите стойности на изменение на индикатора в периода 2007-2009 година, отчитат от финансовото министерство. Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие критерия на ЕК от 12 процента.
Извън доклада на ЕК за ранно предупреждение остават Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане и срещу които не може да бъде задействана процедура при прекомерен дисбаланс.