КТБ ужилена с ½ милиард в афера с ценни книжа и бонове

share

Афера с ценни книжа и бонове, пусната в действие от укриващия се зад граница банкер Цветан Василев в периода 2011-2012 г., е ужилила КТБ с над половин милиард лева.

Схемата включва поне дузина фирми от най-близкото обкръжение на мажоритарния собственик на фалирания трезор, като облагодетелстваните от сложните машинации са все едни и същи – свързани с него дружества, крайната цел е овладяването на все по-големи сегменти от икономиката на страната, а ощетените са неизменно нищо неподозиращите вложители в КТБ, пише "Монитор".

Това става ясно от заключенията на два разследващи екипа. Единият е на инспекторите от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), които вече поискаха съдът да конфискува над 2 млрд. лв от Василев и обкръжението му. Другият – на разследващата фирма „АликсПартнърс“, която бе наета от синдиците на фалирания трезор, за да издири активите, купени с парите на вложителите в него. Докладът й бе официално публикуван във вторник, след като парламентът миналата седмица прие законовата поправка, внесена от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов, според която документът бе декласифициран и оповестен публично.

Основна част от аферата е реализирана чрез поредица от т.нар репо-сделки (операции с държавни ценни книжа със задължение за обратно изкупуване), сключвани в периода 2011-2012 г., през които са превъртяни над 483 млн. лв. и са били финансирани от кредити, отпуснати от банката, обясни за „Монитор“ шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Според инспекторите от комисията репо-сделките са над дузина, като в тях участват серия от дружества, пряко и косвено свързани с Цветан Василев, а схемата е една и съща – КТБ купува ценни книжа от държавата за срок от 6 месеца с цел да бъде оперирано с тях. С тях обаче оперира не самият трезор, а фирмите от кръга на Василев, на които ценните книжа са били предоставени от КТБ на десеторни по-ниски от изкупните цени. Дори и тези суми се плащат не пряко от бенефициентите, а от други дружества, които от своя страна са кредитирани от КТБ. Веднъж взели ценните книжа, бенефициентите ги използват за изкупуване на облигации от големи предприятия в страната, към които Василев има интерес.

Това де факто е непряко овладяване на тези предприятия, като банкерът не се афишира като техен собственик, но реално прибива контрол над дружествата. Тъй като след изтичането на 6-месечния период ценните книжа трябва да бъдат налични отново в КТБ, за да влезе клаузата за обратно изкупуване от страна на държавата, бенефициентите трябва да ги върнат на трезора. Те обаче не разполагат реално с пари, за да ги освободят, тъй като са използвали книжата за другите финансови операции, теглят кредит от КТБ, но този път пряко.

Така банката финансира два пъти една и съща сделка, но печалбата – в случая закупените активи, отиват не при нея, а под контрола лично на Василев.
През 2012 г., докато още тече далавера с ценните книжа, в пъзела на Василев се появява новоучредена в Холандия фирма – „Нордърн Лайтс България“. Макар и с ограничени средства, дружеството влиза като страна по мостов заем от 150 млн. долара, предоставен на КТБ. Първоначално поема ангжимента да осигури 60 млн. долара от тази сума., но тъй като не разполага с подобни финансови средства, прави сложна операция – пуска чрез ирландската фондова борса свои инвестиционни бонове. Интересното е, че те се радват на най-голям интерес основно в обкръжението на Василев. Фирми, свързани с банкера, изкупуват голяма част от тях, при това – със заеми, получени от КТБ.

А още по-любопитното е, че след това самият трезор ги изкупува от дружествата. Така равносметката показва, че освен че се е самокредитирала, КТБ в крайна сметка се оказва горд собственик на 73 млн. долара в бонове, което представлява 48.67% от общата емисия. Цената на боновете обаче вече няма нищо общо с първоначалната им цена, тъй като според доклада на „АликсПартнърс“ те са се обезценили, а общата им стойност сега се изчислява на 2,8 млн. долара. Въпросните бонове пък са били единственият актив на „Нордърн Лайтс България“, в чийто годишен доклад за 2014 г. вписаната им стойност „изглежда да е нулева“. Още по-абсурдното е, че заради тези финансови машинации дружеството в момента е признато за кредитор на банката.

 

Водещи новини

Още новини