Първите три месеца на председателството минаха успешно и динамично. Това каза в сутрешния блок на БНТ министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова.
Динамиката на събитията изискваше мнго сложни дебати. Проведохме над 100 срещи в София и над 670 заседания на спомагателни органи на Съвета, който председателстваме. По този начин успяхме да докажем дори на скептиците, че сме професионално добре подготвени, че не трябва да бъдем подценявани, заяви Петкова.
Приключихме досиетата, свързани с околна среда и климат. Голямо постижение беше затварянето на досието, свързано с командировките на работниците, уточни тя.
Големите предизвикателства тепърва предстоят, идват по-сложните три месеца. Четири председателства преди нас работиха за системата за контрол на външните граници. Ние направихме нещо радикално, с което изненадахме всички наши партньори – предложихме нещо ново, пакет от седем законодателни регламента, нова философия, с която да погледнем на този процес много по-глобално. Основната идея е още на ниво вход да се прави много по-детайлен анализ на търсещите убежище. Това ще е темата в следващите три месеца и се надявам до края на юни тази нова философия да бъде приета, посочи министърът.
Друга тема е многогодишната финансова рамка, бюджетът на Европейския съюз. Енергийният пакет също е в наши ръце. Тема, която България допълнително поставя като акцент, е двойният стандарт при храните, перилните препарати и козметиката - по тази тема ще има среща на високо ниво в София на 30 април. След ситуацията с Фейсбук киберсигурността също стои пред нас като голяма тема, по която предстои да работим, каза Лиляна Павлова.
По думите й срещата на върха във Варна на 26 март е била важна, за да се възстанови диалогът между Европейския съюз и Турция. Дадена е заявка и за следваща среща на високо ниво, защото Турция е важен икономически партньор, важен партньор по темата сигурност. Продължаваме работата в различните направления с експертните групи, обясни Павлова.
Тя коментира и срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани на 17 май в София. Още преди година, когато определяхме приоритетите си за европредседателството, бяхме наясно, че темата за Западните Балкани не е напълно консенсусна, но целта ни беше да сме мост между държавите. Опитваме са да намерим компромисното решение тази среща да се проведе в София във формат 28+6. Търсим дипломатичния начин, по който това да се случи и се надявам да се справим с това нелеко предизвикателство. Надяваме се, че декларацията от срещата в София да бъде индикация за това какво ще се случва в следващите 10-15 години на Балканите, каза още Лиляна Павлова.