Един призрак броди из България – призракът на Ердоган. Страховете от вмешателство на Анкара в политически ни живот се материализират в лустросания образ на Лютви Местан и партия ДОСТ. Те набъбват с всяка новина за агитация на турски език, за присъствие на държавни служители от Турция на митинги в България, за раздаване на хранителни пакети, за изгонване на турски граждани за подривна дейност и още, и още.
Идват избори и, както традицията повелява, турската карта беше хвърлената на масата. Този път наблюдаваме не една, а две партии и двама герои с агентурно минало, които водят все по-истерично състезание на доброто и лошото ченге, на турски шпиони и руски мини. ДПС се представя за патриотична партия, разсъбличайки етническото наметало, което й осигуряваше монопол в смесените региони и изселническите общности в Турция. Справка-последното отворено писмо на Доган, което предупреждава за „неоосманистка заплаха“, и преливането на депутата от „Атака“ Слави Бинев в листата на ДПС, така че да стане по-приемлив партньор за коалиция.
Местан се представя за истински защитник на българските мюсюлмани и чистосърдечен радетел на приятелството между България и Турция. Справка – 6-минутното предизборно видео, насочено към изселниците в южната ни съседка. Клипът агитира на турски език да се гласува за ДОСТ, защото „псевдотурската партия“, която се „разлага“ в сараите край Витоша, е обърнала гръб на „нашето единство“.
Време беше за скандал – и то какъв
Клипът на ДОСТ експлоатира Възродителния процес по време на комунистическия режим. Показват се архивни снимки на изселници във влакове, тъжни лица на възрастни и деца, докато дикторът трогателно припомня на избирателите с български паспорт в Турция, че са били откъснати от Кърджали, Разград, Бургас, Шумен.... Загатва също, че има нова опасност от репресии, както и че
„Нашите младежи няма да търпят страданията, които ние сме изтърпели“.
За какви „страдания“ може да става дума в XXI век? В България, която (за разлика от Турция) е член на демократичната европейска общност? Преименуване? Гонения? Видеото на ДОСТ не дава конкретен отговор, но за сметка на това включва кадри от боя и запалените молитвени килимчета пред софийската джамия Баня Башъ от 2011-та година, с участието на Волен Сидеров и компания.
Спестена е декларацията на Народното събрание от 2012-та година, която осъжда насилствената асимилация на българските мюсюлмани от тоталитарния режим и настоява за преразглеждане на делото срещу елита на БКП, което бе прекратено по давност.
Спестена е целувката на Орлов мост, с която Местан и Станишев скрепиха политическото си съжителство. Онзи ноемврийски митинг не само реанимира обречения кабинет на Пламен Орешарски, но за първи път поднесе извинение от столетницата към българските турци за Възродителния процес. Вярно – доста закъсняло, подчинено на опазването на властта, отхвърлено в последствие, но все пак извинение.
Възродителният процес е жива рана в съдбите на хиляди семейства. Това е политически актив, но да се спекулира, че подобни събития могат отново да се разразят е... безумно и опасно. Такава хипотеза може да има само едно предназначение – сплотяване на избирателите чрез страх и разделение по оста „добрите наши“ и „лошите чужди“.
Страхът е мощно политическо оръжие, стига да знаеш кога и срещу кого да го насочиш.
А Местан, като обигран политик и ключова фигура в ДПС за толкова много години, добре знае как да буни духовете. Имаше кой да го научи – Ахмед Доган и прословутите му предизборни реплики за обръчите от фирми и „инструмента във властта, който разпределя порциите в държавата“. Или преведено на обикновен език – гласувайте за мен, защото аз командвам.
Помните ли кампанията на ДПС в Исперих, когато възрожденската песен „Кой уши байрака“ беше обърната в турската й версия? Тогава Местан доволно се поклащаше в ритъм върху трибуната на камиона, очаквайки взривната вълна от анти-турски настроения да капсулира още повече гласове за ДПС. Което и стана. Беше през 2015-та.
Страхът работи най-добре в изолирани общности, които се чувстват отритнати. Били те без препитание по българските села, били те разкрачени между две родини и една граница. Българските турци са заложници, а малцината, които претендират за техните гласове, сервират едно и също ястие.
Преди по-малко от година ДПС предложи жертвите на бунтовете срещу смяната на имената да бъдат обявени за „герои на демокрацията“. Когато беше председател на партията, срещу чийто олигархичен модел сега се бори, Местан пак открито агитираше на турски език в нарушение на Изборния кодекс. Това се е случвало в селата Подкова (Кърджали), Върбовка (Павликени), Долни Воден (Пловдив) и други.
Националистическите партии се надигат, българските турци гласуват под строй. Като скачени съдове.
Къде е разликата?
В безпрецедентната симпатия на турски държавници и министри за ДОСТ. В скастрянето на посланик Гьокче и оплакването на Анкара, че България ограничава политическите права на малцинствата. Това разпали страстите за териториалните претенции на Турция към Балканите, за референдума за султаната на Ердоган, за миграционната вълна през България и евентуална война.
Медии, партии, форуми и социални мрежи гръмнаха. Видеото на ДОСТ беше достатъчно. 6 минути, но ще държи и след 26-ти март.
По материала работи Виктория Димова