Селскостопанското производство в ЕС продължава да бъде повлияно от последиците от войната в Украйна, рязкото покачване на цените на енергията, нарастващите разходи за суровини и инфлацията на храните в целия ЕС. В допълнение към геополитическата нестабилност, ЕС регистрира едно от най-горещите лета в историята, което засегна значително летните култури като царевица, соя и слънчоглед. Метеорологичните условия също бяха трудни за животновъдите и животните страдаха от топлинен стрес и по-малко фураж. Това е част от контекста на есенното издание на краткосрочния прогнозен доклад на Европейската комисия за селскостопанските пазари в ЕС през 2022 г., публикуван днес.
Той представя подробен преглед на най-новите тенденции и перспективи за редица сектори на хранително-вкусовата промишленост.
Въпреки очевидните предизвикателства, селскостопанският сектор на ЕС е силен и наличността на храна не е застрашена, заключва докладът. Освен това износът на зърнени култури от Съюза се очаква да достигне 51 милиона тона, което е с 6,5 процента над миналия сезон и с 20,9 процента над средното за пет години. ЕС ще продължи да играе ролята си, за да допринесе за глобалната продоволствена сигурност. Тази геополитическа ситуация ще доведе до значителна несигурност по отношение на перспективите, пише БТА.
Сделката за възобновяване на украинския износ на зърно през Черно море, сключена през юли месец, донесе известно облекчение на международните пазари с рязък спад на цените на пшеницата и маслодайните семена, но това не може да се приеме за даденост. Създадените от ЕС пътища за солидарност допълнително допринесоха за износа на над 12 милиона тона зърнени култури (зърнени и маслодайни семена) извън Украйна с влакове, камиони или кораби от май 2022 г. досега. Докато цените на суровините спаднаха това лято, производствените разходи и потребителските цени остават исторически високи. Това се дължи на високите цени на логистичната верига за доставки - например електроенергия, обработка, опаковане, транспорт, охлаждане и отопление. Повишените разходи за живот може да намалят потребителското търсене на хранителни услуги (например ресторанти или кетъринг) и да доведат до повече пазаруване на дребно на частни марки.
Наличието на торове за предстоящия сезон е друга грижа за земеделския сектор. Тъй като производството на торове се нуждае от природен газ за производство на амоняк и други азотни продукти, производството намалява или спира, когато цените на газа са твърде високи. Това може да повлияе на производството на култури през 2023 г., както и да окаже въздействие върху секторите за преработка на напитки и месо, които използват странични продукти от процеса на производство на торове.
Полски култури
Общото производство на зърнени култури в ЕС сега се прогнозира да достигне 270,9 милиона тона, което е със 7,8 процента по-малко от миналата година. Най-рязкото намаление се отнася до царевицата - с 55,5 милиона тона, което е спад от 23,7 процента на годишна база. Това се дължи главно на лятната суша. Производството на мека пшеница ще намалее само с 2,4 процента при прогнозирано производство от 127 милиона тона. Търговията със зърнени култури продължава да нараства, като износът на мека пшеница от ЕС се очаква да достигне 36 милиона тона, което е увеличение от 23 процента на годишна база.
Благодарение на по-високите очаквани добиви от протеинови култури, производството в ЕС се очаква да нарасне с 1,4 процента и да достигне 4,32 милиона. Що се отнася до маслодайните семена, площите с тези култури в ЕС достигнаха най-високата си стойност за всички времена през пазарната 2022/23 година от 12,2 милиона хектара, което е увеличение от 14,6 процента на годишна база. Двигатели за това развитие бяха рязко покачващите се цени на маслодайните семена и особено на растителните масла и временната дерогация за разрешаване на отглеждането на определени култури върху земя под угар. Това значително разширяване е довело до увеличение на реколтата от 7,5 процента, като по този начин смекчава въздействието на сушата върху добивите.
Специализирани култури
Производството на зехтин в ЕС се очаква да намалее през 2022/23 г. с 25 процента, като спад се наблюдава в почти всички основни страни производителки в ЕС, с изключение на Гърция. Наистина топлината по време на периода на цъфтеж, съчетана с дефицит на вода по време на фазата на растеж, се отрази отрицателно върху производството на маслини и качеството на маслото, което се наблюдава по време на фазата на смилане. До известна степен по-ниското производство може да бъде покрито от начални запаси, а вероятно и от увеличен внос.
Производството на вино в ЕС е стабилно, като за 2022/23 г. се очаква да бъде с 2,5 процента над средното за пет години. Това се дължи главно на очакваното по-голямо производство във Франция. Качеството на виното също може да бъде по-високо благодарение на значителното намаляване на гъбичните инфекции на гроздето. Износът на вино от ЕС остава на същите нива като през миналата пазарна година, а основните дестинации са САЩ и Обединеното кралство, следвани от Швейцария, Канада и Китай.
Наблюдава се общо намаление на консумацията на пресни плодове основно поради поскъпването. Потреблението на пресни ябълки и портокали в ЕС през 2022/23 г. се очаква леко да намалее до 12 кг на глава от населението.
Мляко и млечни продукти
Горещото и сухо време на това лято не само причини топлинен стрес за кравите, но също така доведе до по-ниска наличност и качество на тревата. За да се справят с това, фермерите коригираха наличността на фураж, като или вече използваха своя фураж, който беше планиран да се съхранява за зимните месеци, или намалиха допълнително размера на стадото си. В резултат на това годишното събиране на мляко в ЕС се очаква да намалее с 0,5 процента. Началото на 2023 г. може да бъде предизвикателство за млекопроизводителите, които са изправени пред по-високи разходи за суровини и по-малко наличност на фураж в допълнение към потенциално по-ниското потребителско търсене поради инфлацията на храните.
Месни продукти
Животновъдните производители са сред най-засегнатите от рекордните разходи за енергия и ресурси. Въпреки високите цени на говеждото, свинското и птичето месо, тези трудни условия ограничават производството в тези три сектора. През 2022 г. производството на говеждо месо в ЕС ще намалее с 0,6 процента, на свинско - с 5 процента, а на птиче - с 0,9 процента. Високите цени също натоварват износа ЕС на тези продукти от ЕС, като се очаква спад с 1, 17 и 2,2 процента през 2022 г. съответно за говеждо, свинско и птиче месо.