За нехайство, некадърност и високомерие в земеделието, застраховки няма открити

Защо земеделците упорито отказват да се застраховат, въпреки постоянните загуби, които търпят от природни бедствия и стихии, е един отворен въпрос без отговор и нерешен болен проблем през годините. Градушки и през това лято попиляха стотици декари с насаждения, а наскоро друга природна стихия унищожи над 1000 дка с лозя край морето, основно в Бургаско. В такива моменти най-ясно личи пълното безхаберие и липса на съпричастност от страна на ръководителите на сектора към производителите.

Проблемът с дефицита на обезщетения при пострадалите все така си стои на дневен ред и нито едно правителство – нито преди, нито сега не се зае да го реши. Масово производителите на селскостопанска продукция се жалват, че

условията за гарантиране са в техен ущръб, а не в тяхна полза.

Разговаряла съм с производители както на плодове и зеленчуци, така и на зърнени храни. Те са категорични, че премиите са направени така, че са в угода на застрахователните компании, но не и в защита и помощ на земеделците. Според хората от полята и градините вина затова носят ръководителите в сектора земеделие, които така и не договориха със застрахователните дружества по добри условия за производителите.

През юни, когато градушки унищожиха десетки декари със зеленчуци в три големи общини на Южна България, публикувах предложенията на един от производителите, пратени до всички български институции. Поради войната в Украйна там не се ползват противоградни ракети заради постоянното прелитане на самолети. Идеята му беше, чрез решение на Народното събрание бюджетът на земеделското министерство да поеме на 100% от застрахователните премии, които стопаните от този район дължат на съответните финансови дружества.

Това не само, че не беше прието, но не беше направено и нищо за изплащането на установените щети от градушките през предходната – 2021г., когато продукцията на хората от Златна Тракия пак беше унищожена.

Средноголемите зърнопроизводители от Златна Добруджа също отказват да се застраховат. Казват, че преди са го правели, но срещу хиляди левове внасяни от тях в дружествата, насреща при изплащане получавали „някакви жълти стотинки”, образно казано и затова не виждали смисъл от това упражнение.

И така от година на година природните стихии унищожават всичко произведено родно.

Производителите фалират и капят като гнили круши един по един и двама по двама. Впрочем, известно е, че както на места земята в България е „златна”, така и на пазара, и на трапезите ни има все по-малко български плодове и зеленчуци и ядем вносни, пластмасови боклуци. Тази тенденция ще се задълбочава. Защо ли? Ами вече всеки средно информиран и интелигентен човек  може сам да си отговори.

Последвайте канала на