Африканската чума по свинете се появява в Литва през 2014 г. През 2018 г. заразата е обхванала 42 ферми, налага се да бъдат избити 22 хил. прасета. През 2019 г. – има само девет случая и само 116 прасета са убити заради болестта.
„Има два модела на подход към чумата. Радикалният, това е чешкият модел – всички прасета да се унищожат в голям периметър, но ние имаме 10 хил. малки домашни свиневъди и те ще излязат на улицата, ако аз съм човекът, който им убие прасетата”, коментира за БТВ Гиедриус Сурпулус, министър на земеделието в Литва.
В Литва се унищожават прасетата само във фермите или дворовете, където има заразени животни. Не в целите населени места или региони.
Според министъра на земеделието на Литва, не радикалните мерки и унищожаването на всички прасета в региона работи, а хигиенните мерки.
„Когато африканската чума дойде в Литва, ние създадохме изследователски център за проучване на болестта. Там събират цялата информация за чумата. Там се правят обучения и информационни кампании за нашите ловци, фермери, служителите в общините. Така че всеки да бъде готов да участва в борбата с болестта”, допълни Сурпулус.
По думите му, държавата е предприела мотивационни мерки – малките свиневъди да получават по 2000 евро от Европейския съюз и да имат избор да инвестират в мерки за биологична защита. „Например, да си купят специални килими, които предотвратяват пренасянето на болестта с обувки и да си направят специални огради. Но ако не искат, те получиха възможност да се отърват от прасетата си, като ги заколят и изядат и получават 100 евро за всяко прасе. Освен това имат избор да получават до 2000 евро, ако решат да си купят други животни – зайци, кокошки, гъски, овце или други. По този начин ние прилагаме меки мерки за хората, които се въздържат от отглеждане на прасета. Ние предлагаме на всеки ловец по 100 евро за всеки убит женски глиган, за да намалим популацията на глиганите”, уточни земеделският министър на Литва.
Според Гиедриус Сурпулус, мерките срещу чумата трябва да се вземат преди лятото. „И на фона на това, нашата национална ветеринарна служба посети лично всяка една ферма в Литва, без значение дали в нея има едно прасе или 22 хил. – за да провери как се съобразява тази ферма с мерките за биологична безопасност. И защото ние знаем, че болестта се разпространява през лятото, тази година точно преди лятото, през май, ветеринарната служба посети всичките 13 хил. ферми, където има прасета в Литва и тези места бяха проверени дали изпълняват изискванията за хигиена. Унищожаването на заразените прасета в Литва се прави според националното законодателство“.
„Ние изпращаме ветеринарната служба със специални камиони, с контейнери, могат да се пълнят със смъртоносен газ. Така се убиват прасетата. Убиват се с газ. Според нашите национални закони, всяка голяма свинеферма трябва да има място за погребване на прасетата. Мястото за загробване на прасетата трябва да получи одобрение от Националната служба по геология, след изследване на терена. След загробването се правят проучвания и се следи качеството на водите в населените места в близост”, посочи Сурпулус.
С готови предварително места за загробване, прасетата не напускат свинефермата в случай на зараза. „Ние подходихме с меки мерки, защото ние имаме 10 хил. малки фермери и това е много чувствителна тема. Ключът е в чистотата – на храна, превозни средства, хора. Това е решаващо за овладяване на болестта. Бях в една ферма и си дадох сметка, че това, което трябва да направиш в наши дни, преди да посетиш дори едно прасе, е да си вземеш душ. Даже трябваше да си сваля брачната халка, за да ме дезинфекцират напълно. Това трябва да бъде прието много сериозно. Шок е, когато дойде. Но трябва да се научим. Но ако вземеш всички санитарни мерки, рискът болестта да дойде в твоята ферма се ограничава максимално”, каза още земеделският министър.