България прибра историческа реколта от над 5,64 млн. тона пшеница. При това с високо качество - 43,59% от нея напълно удовлетворява изискванията на мелничарите за производство на брашна за хляб.
Данните на земеделското министерство показват, че подобно количество и качество на житото не е познато и при социализма, пише 24 часа. Тогава рекордна е била 1989 г. с 5,425 млн. тона пшеница. А по-назад във времето реколтата никога не е минавала 5 млн. т. Високите средни добиви у нас са показател, че българските зърнопроизводители прилагат агротехнологии, с които са напълно конкурентни и сравними с най-добрите в Европа и света, коментира земеделският министър Десислава Танева. Очаквано отличникът е област Силистра със средно 568 кг/дка. Следват Добрич - 563 кг/дка, Разград - 556 кг/дка, и Русе - 551 кг/дка.
За цялата страна средният добив е 494 кг/дка. Това че земеделците стават все по-добри в отглеждането на зърно се подкрепя от фактите, че тази година имаме увеличение в площите, заети с пшеница, от 3%, докато повишението в добивите от декар е с 9 на сто Данните за реколтата са от обследвания на агростатистиката към земеделското министерство в 6571 точки в страната. Заедно с преходните запаси тази година са налични 6,460 млн. тона жито. За брашно за хляб, семена, фураж и пр. вътрешно потребление са достатъчни малко над 2 млн. тона. Или остават 69% от добивите, които са за търговия на световните пазари. До този момент износът, който е отчетен, е за 1,110 млн. тона, което означава, че за експорт през следващата година има още над 3 млн. тона.
Единствената лоша новина за стопаните е цената, която за юли е средно с 15% по-ниска. Според министър Танева обаче има тенденция за леко покачване във фючърсите за края на годината и март 2017 г. Тогава вероятно фермерите могат да се надяват и на по-добър приход от прибраното жито. На борсата в Чикаго пшеницата е със спад от 17% през август на годишна база. “Вярно е, че цените са под голям натиск, защото има рекордни реколти от пшеница и царевица по света”, заяви и шефът на асоциацията на българските износители на зърно Мартин Русев. Според него обаче регионалната ситуация дава добри възможности, от които България би могла да се възползва. Франция, която е основен износител на пшеница в ЕС, тази година отчита с 30% по-слаба реколта заради климатичните условия там. Така тя няма да успее да задоволи търсенето в нейните традиционни пазари, които са Северна Африка и Близкият изток.
Затова тези страни ще трябва да търсят алтернативи, което отваря възможност за България да навлезе на нови пазари. Шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов обаче не е толкова голям оптимист. Според него добрите добиви и рекордни количества са факт, но това било постигнато с увеличени разходи Причината е, че заради многото дъждове през пролетта посевите били нападнати от болести, наложили се многократни пръскания. Това, съчетано с 15% по-ниски изкупни цени, водело до това, че в много стопанства ще се реализират загуби, а не печалби. Тревожно било положението и с пролетниците. Първите данни за слънчогледа били, че добивите са с 36% по-ниски от миналата година, а при царевицата се прибирали на места по едва 200-300 кг от декар. “Всички тези негативни ефекти ще доведат до лош финансов резултат”, смята Русалов.
“Притеснително е, че цените са по-ниски, но те са борсови. Държавата не може да се намеси и да ги определи с някакво постановление например”, коментира и Венцислав Върбанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители в България. В момента той оглавява и Консултативния съвет по зърното. Хубавото, че тази година хлебната пшеница е повече и надеждите са, че нейната цена ще се повиши, каза още Върбанов. Той опроверга разпространените слухове, че от България първо се изнася висококачественото жито, което после се връща на нашия пазар като кроасани и др. изделия.
“Точно обратното е, първо се изнася фуражна пшеница, тези 1 млн. тона досега са именно такива”, твърди Върбанов. Според него българските преработватели търсят най-висококачествената пшеница и са готови да дадат за нея и по-висока цена. Хлебопроизводителите обаче попариха надеждите, че рекордната реколта ще свали цените на хляба и тестените изделия. Според председателката на браншовия съюз Мариана Кукушева новините са две. Добрата е, че суровината за хляб вече я има и следователно криза няма да има, но лошата е, че поевтиняване на хляба за потребителите е възможно само с диференцирана ставка по ДДС. Затова и националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите щял да работи в тази посока. Според Кукушева и сега доставната цена на хляба била много ниска и по-надолу не можело да се слиза. Затова ако ДДС-то било по-ниско, като например в Румъния, това ще се отрази и в магазините.