„В Пловдив събрахме на едно място печелившата комбинация – 4 в едно: земеделци, клиенти, наука и финанси“. Това обяви днес Областният управител на област Пловдив Здравко Димитров при откриването на Първия конгрес по биоземеделие „В следващия век“.
Износът за Германия на български био – пшеница, слънчоглед, леща, соя, царевица е голям потенциал за нашите фермери, стана ясно още в първите минути на конгреса. България все още не изнася биопшеница за Германия и това е голям потенциал за българските земеделци“,коментира Карл Рутхард, представил се като мелничар от една от първите немски мелници за боипродукти, построена още в далечната 1487 г. край Щутгарт. Очаква се ръстът в търсенето на биопшеница през 2016 да е с около 30%. Рутхард наблегна, че можем да заемем и нишата за слънчоглед, който досега се е внасял от Китай – слънчоглед за пекарската индустрия и за фураж.
Светът става все „по-гладен“ за органична храна. Минимум 10-12 процента е ежегодният ръст на потреблението, съобщи световната статистика Стефан Липкинс, шеф от фирмата – майка „Кива БЦС Еко Гаранти“ - Германия. Почти следваме световните тенденции, защото площта на биологично произвежданите култури у нас нараства с 8.9 процента всяка година, посочи академик Атанас Атанасов от „Съвместен геномен център“ - София.
Ние сме четвърти по износ на билки в света и първи в Европа.
Още от 60-те години на миналия век внасяме билки от България, потвърди д-р Адриан Кранвогел от „Мартин Бауер“, Германия. Агрономът лично от 2006 година периодично контролира изкупуването в нашата страна. Той съветва нашите фермери да отглеждат маточина, която сега основно идва от Полша, но там зимите са студени. А и маточината подлежи на биокултивиране, една благодатна ниша. Всъщност лайката е най-лесно да се култивира, защото е механизирано прибирането и. Ако се интересувате можем да ви предоставим семена за високомаслена лайка, посочи д-р Кранвогел. Ние купуваме резене от България – една добра култура за начинаещи.