Пчеларите се нуждаят от поне 70 лева годишна помощ за едно пчелно семейство, за да бъде спасен отрасъла, каза в Националния пресклуб на БТА председателят на Съюза на българските пчелари Михаил Михайлов.
Миналата година помощта за пчеларите от страна на държавата беше малко над един милион лева - на пчелно семейство се падна по 3,45 лева, допълни той.
Пари са нужни за подхранване със захар, за подложки, лекарства и други консумативи, уточни той. Пчелните семейства в страната са около 300 - 350 хиляди и от тях годишно се добиват между 6 и 12 хиляди тона мед годишно.
Цената на меда на дребно расте през последните години и вече е нормално да е около десет лева, като за определени видове достига до 16 - 18 лева за килограм. На едро обаче цената остава ниска - 5,00 - 5,50 лева за килограм.
По думите на Михаил Михайлов смъртността сред пчелите в България е достигнала 30 процента, а на места в Южна България тя е 90 - 95 процента.
Едва отскоро са започнали да търсят организациите на пчеларите за предложения за промени в нормативната база за пръскане на насажденията срещу отрови и най-вече за промени в Наредба номер 15 на МЗХ.
Арендаторите не познават тази наредба и не я прилагат, затова пчеларите ще искат да има ефективни санкции, защото ежегодно хиляди пчелни семейства загиват от отравяния. Хубаво е, че се затегна режимът за пръскане на препарати със самолети, добави Михайлов.
Застрахователите компании не искат да застраховат пчеларите за най-големите рискове - отравяния и кражби на пчелите, каза Михайлов. Няма как пчеларите да доказват пред застрахователите бройките на пчелите, каза той.
Българският пчелен мед е с отлично качество и се изкупува в Европа за подобрители на техния мед, каза Боян Първулов, член на ръководството на Съюза. Балканският полуостров се сравнява единствено с Непал по броя на билките. Пчелният мед се прави у нас от 700 вида билки, от които 240 се ползват във фармацевтичната индустрия. Една пчела трябва да покрие 4 милиона растения за да добие една лъжичка мед, каза Първулов.
Пчелният мед се усвоява на 100 процента от човешкия организъм, той може да се поеме пълноценно, както през устата, така и през кожата. Качествения мед няма подобрители, оцветители, консерванти и подсладители.
Медът има едно изискване - да се съхранява при по-ниска температура от околната, а през лятото най-добре в хладилника, на най-долните рафтове, до мястото за плодове и зеленчуци, посочиха пчелари.
Българската агенция по безопасност на храните изисква пчеларите да съхраняват меда в хладилни камери, макар това правило да не се спазва в търговските вериги, добавиха те.
Добиването на мед от кошери на покривите на сгради в градовете не е опасно, посочи Михаил Михайлов. През миналата година например, в Париж е добит около 100 килограма мед. В прашеца на растенията няма отрови, дори корените им да са в замърсена, токсична почва, посочи той.
От 30 март до 4 април в София ще се проведе Софийски фестивал на меда. Вече са записани за участие 28 пчелари, но се чакат още, съобщиха от съюза.