Мехмед Дикме: Цената на земята няма да се вдигне ако пазара се отвори

Седем-осем пъти е нараснала цената на земеделската земя през последните десет години, но ще сгрешат онези, които очакват след 1 януари догодина стойността й да скочи сериозно. Това заяви в интервю за Дарик бившият земеделски министър в кабинета „Сакскобургготски" Мехмед Дикме. Той подчерта, че България е искала членството си в Европейския съюз и сега трябва да спазва правилата, които е договорила.

Според Дикме нито президентът, нито Конституционният съд трябва да се занимават с гласувания тази седмица нов мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Парламентът сам трябва да сърба онова, което си е надробил и да отмени решението си, категоричен е бившият земеделски министър.

Той напомни, че през 2001 година цената на земята е била между 120 и 180 лева, а днес пазарът е дотолкова развит, че в определени региони в Добруджа цената на земята е стигнала 1200 лева на декар, като за последните десет години нарастването е седем-осем пъти. „Пазарът се развива, но трябва да е ясно, че има някакъв таван. Той е свързан с обработката на земята и субсидиите, които се получават. Европейският съюз дава достатъчно добри субсидии за земеделските производители, които обработват земя и те могат да дават добри ренти", каза той. Дикме каза, че през 2001 година рентите са били 5-6 лева на декар, а понастоящем те започват от 40 лева на декар и стигат дори 70-80 лева на декар в Силистренско и Добричко.

След 1 януари 2014 година няма да се случи нищо съществено, категоричен е Мехмед Дикме. „Ако някой смята, че като отворим пазара си, цената на земята ще хвръкне, значи изобщо не е в час с пазарните механизми. Има търсене, има предлагане. В настоящия момента доходността е на ръба на рентата, която се дава за земеделска земя. Тази година голяма част от земеделските производители, крупните арендатори са или на ръба, на нулата, или са на загуба от обработката на земята", каза той.

По думите му не политиците, а пазарът е определил цената на земята и доходността от нея. „За голямо съжаление ние не можахме да отделим както достатъчно финансови средства, така и усилия да подпомогнем повече земеделски производители – дребните, които живеят в планинските и полупланинските райони, да подпомогнем овощарството, зеленчукопроизводството и вместо да се създават напоителни съоръжения, те се разрушават. Ако не се създаде поливна инфраструктура, този отрасъл няма как да работи", каза той.