Ресторанти, търговия и индустрия са секторите, които режат персонал и намаляват заплати, за да компенсират увеличението на цената на тока на свободния пазар, съобщи „Телеграф", позовавайки се на представители на бизнеса.
"Най-драстично е орязването на персонала в ресторанти и хотели", коментира Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
Около 30-35 на сто от работниците в сектора са били съкратени заради по-високите разходи за еленергия, както и заради намалението на оборота, което се дължи на новите здравни изисквания за представяне на зелен сертификат.
Собственик на средно по големина заведение в столичен квартал разказа, че ако преди сметката за ток му е била около 1000-1500 лева, то сега плаща 4000 лева. "Наложи се да се разделя с част от персонала, предимно сервитьори, а на тяхно място работят мои близки и роднини", признава той.
"Ако преди в ресторанта ми работеха 32 души, в момента имам само 12 работници, разкрива друг управител на столично заведение. Причината е, че по време на локдауните се наложи да се разделя с част от работниците си, а сега заради изискването за сертификати няма почти никакви клиенти и се наложи да се разделя с хората си", посочи ресторантьорът.
Вследствие на непредвидимата обстановка относно разходите за ток и липсата на клиенти за последните две седмици в крайните квартали има затворени 10 обекта, които не е ясно кога ще отворят отново.
Зелените сертификати и високите сметки за еленергия удариха и търговците в моловете. Продавачи се оплакват, че от два месеца взимат минимална заплата заради липсата на клиенти.
Христина, която работи за козметична компания и е продавач-консултант във фирмен магазин на веригата, разказа, че преди две години е успявала да печели по 1000-1200 лева, а сега взима средно по 600 лева месечно. Причината е, че голяма част от възнаграждението й се формира от бонуси от продажби, но заради липсата на хора в търговските центрове в момента нямат клиенти.
Силно засегнати от високите цени на тока са и в индустрията. Предприятията продължават да търсят резерви, които да използват, така че не се налага освобождаването на работници, както и намаляване на заплатите, коментираха от Българската стопанска камара. Сред тях са ограничаване на разходи, съкращаване на производството до нива, необходими само за изпълнение на сключени договори, предоговаряне на текущите условия. Също така има много фирми, които търсят алтернативни източници на енергия или сменят търговците на енергия. Част от мениджърите прибягват до реорганизация на дейността така, че да се избягва пиковото потребление, когато цените са най-високи, например правят нощни смени.
Има вече компании, които са прибегнали до намаляване на заплати или орязване на други разходи, за да компенсират скъпите енергийни ресурси. Такава е ситуацията в предприятията от сектор „Полимери“, химическата промишленост, машиностроенето, производство на цимент и стъкло, металургичната промишленост и т.н. Всъщност изброяването може да продължи чрез почти всички сектори от преработвателната промишленост, обясниха от стопанската камара.
По веригата на доставките затруднения изпитват и земеделските производители заради непрекъснато повишаващите се цени на азотните торове, повлияни от поскъпването на амоняка, природния газ и въглеродните квоти.
Освобождаването на персонал се осъществява предимно сред нискоквалифицираните работници и администрацията, както и чрез преразпределение на работата и съвместяването на функции и задачи сред останалите лица. Например специалистът, който работи на дадена машина, след това трябва да почисти работното си място, тъй като се е наложило да съкратят хигиенистките.
Съкращения между 10% и 20% има в металолеенето и металообработването, химическата промишленост.
От стопанската камара изчислиха, че в сравнение с 2020 г. нарастването на разходите за енергийни ресурси е най-малкото двойно и стига до 3-4 пъти. И според ценовите нива на фючърсните договори се очаква средната цена на електроенергията да бъде около и над 290 лв. за мегаватчас.