Двамата са млади, влюбени в туризма, все още откриват тайните на тази професия и мечтаят да я практикуват. Йордан е студент четвърти курс в Икономическия университет - Варна със специалност "Икономика на туризма", а бъдещият сладкар Десислава е ученичка в Гимназията по туризъм в града. Двамата биха били доволни да започнат работа в сектора в страната при заплата между 800 и 1100 лева.
Йордан обаче вече може да прави сравнение с възнаграждението в чужбина и разказва, че по време на студентска бригада в САЩ за три седмици е получил толкова пари, колкото за работа през целия сезон в хотел в "Златни пясъци". Двамата участваха в дискусия "Кадрите в туризма - предизвикателства пред новия сезон", организирана от Варненската туристическа камара и Икономическия университет - Варна, предаде БТА.
Форумът е в рамките на второто виртуално издание на Международната туристическа борса HOLIDAY&SPA EXPO.
Йордан и Десислава декларират, че възнаграждението в началния етап от професионалното им израстване не е важно за тях, защото разбират, че има още много какво да научат, но Данчо разказва, че много негови колеги предпочитат да ходят на бригади в САЩ, а преподавателката му от университета споделя, че много от студентите работят по време на следването в аутсорсинг компании, заради по-доброто заплащане и удобното работно време. Ученичката от гимназията по туризъм би искала да има повече часове по практика, а желанието на студента е пътуващите семинари в страната и в чужбина да бъдат безплатни.
Пътуващите семинари се организират един път в годината - през април, не само в страната, но и в чужбина, но това беше преди пандемията, разказва Красимира Янчева, от катедра "Икономика и управление на туризма" в Икономическия университет във Варна.
Въпреки че наши бивши възпитаници и партньори ни правят отстъпки, студентите трябва сами да си плащат участието в тези семинари, изтъкна Янчева и допълва, че когато има и други тематични семинари, по други изучавани дисциплини, разходите за студентите стават големи.
Винаги съм се притеснявала от следващия семинар, че отново трябва да им поискам да платят, споделя преподавателят. Тя разказва, че студентите губят доверие към бранша, преориентират се към други индустрии, като сезонният характер на заетостта в туризма силно се отразява на избора им за професионално развитие. Янчева споделя, че студентите жадуват за практически занимания.
В учебния план такава практика е предвидена след трети курс за 45 работни дни, което е 240 часа. Всичко, което организираме извън тези часове, е наше дело и желание на студентите да се включат, допълва Янчева и посочва, че по време на пандемията тази възможност за практикуване е била изгубена.
Сред предложенията, оповестени по време на дискусията, с които да се стимулират младите хора да остават на работа в туризма в България, е да се увеличат практиките и разходите по тях да се покриват от държавата, да има образователна рамка, разработена в партньорство между бизнеса и образованието, по която да се обучават кадри, които да излизат подготвени за работа.
В програмите на висшите училища по туризъм да има повече часове за изучаване на чужди езици, а бизнесът да открие гимназиите по туризъм и във вътрешността на страната и да ги подкрепи с оборудване, специалисти, да има повече предложения за производствени практики. За работодателите проблем се оказа бюрокрацията, която съпътства наемането на кадри под 18 години, както и недобрата подготовка във висшите и средните учебни заведения.
Владислав Великов, управител на хотел, разказа на дискусията, че кадровата му политика е базирана на стратегията да е "ловец на таланти", като повече от половината от работещите в хотела са студенти. Нуждая се от млади хора, които да ги развивам и да им бъда нещо като ментор, допълни Великов и изтъкна, че намирането на такива таланти не е възможно единствено през сайтове за работа. Той посочи също, че трябва да се подобри връзка между университетите и бизнеса, с което ще се улесни намирането на кадри в туризма и това да стане приоритет, който да залегне в Националната стратегия за развитие в туризма.
Имаме нужда от млади хора, които да са целеустремени и да донесат промяната в туристическата индустрия, коментира Великов. Сред проблемите той изтъкна, че от началото на пандемията много качествени служители са се преориентирали към други индустрии, а хотелите изпитват затруднения да задържат целогодишно кадри, защото през последните две години се работи само по три месеца, а разходите за хотелите са през цялата година.
Туризъм осигурява работа за 12 процента от работещите или за 364 000 души, показват данни за 2019 г. на Световния съвет по туризъм и пътувания, оповестени по време на дискусията, като пряко заетите в сектора са около 143 000 души.
Сектор "Туризъм" формира 12,9 на сто от БВП на страната или близо 10 млрд. лева с мултипликационен ефект от 2,5 до 4 пъти според мястото. Средната заплата за миналата година през декември за страната е била 1468 лева, а за сектор "Туризъм" - най-високата заплата е била 906 лева през септември 2019 г.. Министерството на туризма е с най-нисък бюджет от всички ведомства, като разходната му част е около 21 млн. лева.