Жителите в Жеравна са 400, на празници селото оживява - събира 10 000 души

Постоянните жители в Жеравна са 400, на празници селото оживява - събира и 10 хиляди души. За БТА Иван Димитров, кмет на селото, което е световен архитектурен паметник, коментира, че по време на фестивали, празници, и дори през почивните дни, в Жеравна буквално "няма къде и игла да падне".

Само Международният фестивал на народната носия, който през тази година ще се състои за осми пореден път и ще бъде на 21, 22 и 23 август, събира около 10 хиляди души. Форумът е по идея на Христо Димитров, ръководител на ансамбъл "Българе", и негови близки и приятели.

Къщите за гости в Жеравна, които са над 50, нямат капацитет да поемат участниците в международния фестивал, затова се резервират хотели и къщи в съседните Медвен, Ичера, Катунище, Котел, местността "Карандила", и дори Сливен.

Според правилника на фестивала всички участници задължително трябва да бъдат облечени в носия, която може да бъде както от всички фолклорни области на България, така и от други държави. Забранени са всички атрибути на съвременната цивилизация - телефони, фотоапарати, слънчеви очила, запалки и т. н. Ястията се приготвят на огън, като освен традиционното чеверме, там се прави боб чорба, автентични балкански гозби.

Съборът "Воеводска среща", който е през втората половина на юли, е другото събитие в Жеравна, което събира многобройни посетители. Организира се от сдружение "Подкрепа на българщината". На него се събират десетки чети от цялата страна, които носят имената на български хайдути и възрожденци. Техният устав е заимстван от този на Раковски, като една чета задължително трябва да се състои минимум от седем души, сред тях - воевода, подвоевода, байрактар и касиер.

По подобие на Международния фестивал на народната носия в Жеравна, участниците също са в носии, но не обикновени, а хайдушки. Те се събират край лагерния огън с ямурлуци и калпаци, снаряжени от глава до пети със саби, ножове, ятагани и пушки-кремъклийки. Участниците дават дума да сторят добро дело в подкрепа на българщината.

Селото се радва на голям интерес от туристи, но живеещите там се препитават трудно, разказа кметът Димитров. Безработицата е голяма и само къщите за гости, ресторантите, музеите, пощата и общината дават работа на хората.

Жеравна предлага не само красива природа, богати културни събития, но и връща посетителите стотици години назад във времето, спряло сякаш в 18-19 век. Още на влизане в селото оживяват сцени от старите филми, от описаните в литературните произведения на възрожденските автори картини. Всички улици са калдъръмени, а от двете им страни са издигнати старите къщи, строени преди 150-300 години. Те са с високи зидове от камък и дърво и с големи дървени порти.

В синхрон са и най-дребните детайли в селото - табелите, надписите, афишите за изложби, рекламите. И механите, и шкембеджийницата в центъра на Жеравна са в този стил. Посетителите могат да изпият кафе, приготвено на пясък, или да дегустират домашно приготвени сладкиши или мезета. Къщите за гости в Жеравна предлагат както приготвена от стопаните храна, така и възможността гостите сами да кулинарстват. Магията на Жеравна се допълва от престой в някоя стара къща, много уютна и подредена - с малко вещи и мебели.

В Жеравна туристите могат да посетят четири музейни обекта - къщата на Сава Филаретов, български просветен деец и общественик от

Възраждането, къщата на Руси Чорбаджи, чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет, един от най-богатите хора в селото, Картинната галерия в старото училище и къщата-музей на Йордан Йовков.

Близо 35 000 са годишно посетителите на тези обекти, но вероятно числото, отчетено от къщите е много по-голямо, защото се организират групи и в Котел, каза Иван Димитров.

Сред най-посещаваните обекти е църквата "Свети Николай", построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

Родната къща на Йордан Йовков е сред стоте национални туристически обекта в България. Тя е едноетажна, а в двора й се издига паметник на писателя, седнал и вглъбен в своя художествен свят. В къщата е подредена и експозиция от документи и ръкописи на писателя.

Архитектурни паметници в Жеравна се рушат поради липса на средства. От 180 къщи през последните 1-2 години десетина вече ги няма, заяви още кметът Иван Димитров. По думите му това са предимно частни къщи или такива с много собственици и въпреки че са архитектурни паметници, няма кой да се погрижи за тях.

Жеравна е в селска община, но не може да участва в проекти по Програмата за селските райони, защото е архитектурен резерват, поясни кметът Иван Димитров. Той изрази надежда държавата да помогне за спасяването на рушащите се архитектурни паметници.