Петролът поевтинява в началото на търговията в понеделник, тъй като участниците на пазара намалиха рисковите премии след безпрецедентната въздушна атака на Иран срещу Израел през уикенда, която обаче причини ограничени щети и доведе до спекулативни очаквания, че конфликтът в Близкия изток няма да се разшири.
Изявленията на САЩ, че няма да участват в евентуален израелски отговор на атаката на Техеран през уикенда също допринасят за отслабване на опасеният за ескалация на конфликта.
Към 10.30 часа българско време фючърсите на петрол Брент се понижават с 1,06% към 89,60 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол WTI - с 1,15% към 84,65 долара за барел. В края на миналата работна седмица опасенията за надвиснал ирански въздушен удар по Израел провокираха краткотрайно рязко поскъпване на петрол Брент към 92,18 долара за барел за пръв път от 29-и септември 2023 г., а на американския петрол WTI - към 5-месечен връх от 86,67 долара за барел (най-високо ценово ниво от 23-ти октомври 2023 г.
Атаката на Иран през уикенда включваше повече от 300 ракети и дронове и беше първата срещу Израел от повече от три десетилетия, което породи опасения за по-широк регионален конфликт, засягащ негативно петролния трафик през Близкия изток.
Но атаката, която Иран нарече отмъщение за въздушния удар срещу консулството му в Дамаск, причини само скромни щети, като ракетите бяха свалени от израелската отбранителна система "Железен купол" с помощта на американски, британски и френски сили.
"Една атака беше до голяма степен отработена в петролните цени в дните преди нея. Също така ограничените щети и фактът, че няма загуба на животи означава, че може би отговорът на Израел ще бъде по-премерен", коментира Уорън Патерсън, ръководител на стратегията за стоки в ING, съобщава Ройтерс. "Но ясно е, че все още има много несигурност и всичко зависи от това как Израел сега ще реагира", добави той.
Тъй като Иран в момента добива над 3 млн. барела на ден суров петрол като един от водещите производител в рамките на ОПЕК, рисковете за доставките включват по-стриктно прилагани петролни санкции (в резултат на иранското нападение) и ако израелският отговор може да бъде насочен към енергия инфраструктура на Иран, посочи още Патерсън от ING. Ако обаче има значителна загуба на доставки, САЩ биха могли да освободят още суров петрол от стратегическите си петролни резерви, докато ОПЕК разполага с повече от 5 милиона барела на ден свободен производствен капацитет.
"Ако цените се повишат значително на фона на загубите на доставки, човек би си представил, че групата ще се стреми да върне част от този свободен капацитет обратно на пазара. ОПЕК няма да иска да види цените да се покачват твърде високо предвид риска от нарушения на търсенето", посочи Патерсън.
Анализатори отбелязват, че по-значителни и по-дълготрайни ценови ефекти от евентуална ескалация на конфликта в Близкия изток ще изискват съществено прекъсване на доставките, като например ограничения върху корабоплаването в Ормузкия пролив близо до Иран. Регионът на Близкия изток произвежда около една трета от световния суров петрол.
Досега конфликтът Израел - "Хамас" и последвалият въздушен удар на Иран имат малко осезаемо въздействие върху доставките на петрол.
Анализаторите от Citi bank прогнозират, че продължителното напрежение през второто тримесечие на тази година е довело до голяма степен до поскъпването на петрола към 85-90 долара за барел. Тъй като пазарът беше като цяло балансиран в предлагането и търсенето през първото тримесечие, всяка деескалация обаче може да доведе до рязък спад на цените до нива около и малко под 80 долара за барел.
"Това, което според нас не е включено в цената на текущия петролен пазар, е потенциално продължение на директен конфликт между Иран и Израел, което може да доведе до поскъпване на петрола към и на 100 долара за барел в зависимост от естеството на събитията", посочиха още анализаторите на Citi.
"Тази война може да се придвижи надолу по стълбата на ескалацията, ако израелското правителство последва съвета на Белия дом и се откаже от ответни действия", казаха анализатори на RBC Capital Markets LLC, цитирани от Блумбърг. Докато иранските действия бяха "далеч по-мащабни от предишни подобни интервенции, те все пак бяха оповестени предварително“, казаха те.
"Ситуацията е променлива и ако Израел сигнализира, че няма да отмъсти, напрежението на пазара ще отслабне", каза от своя страна Арне Ломан Расмусен от Global Risk Management. "Най-страшният сценарий е затварянето на Ормузкия пролив. Не мисля, че Иран ще затвори пролива, но рисковете нарастват", посочи Расмусен.