В България има голямо бъдеще за култивирането на трюфели и изграждане на плантации, коментира пред БТА БТА Димитър Димитров, председател на Асоциация "Български трюфел".
Той е сред участниците в двудневния международен форум, посветен на туризма в Черноморския район, основан на преживяванията, чийто домакин е Висшето училище по мениджмънт във Варна.
В страната ни започнаха да се появяват плантации за трюфели - градини с подредени дървета, допълни Димитров. По думите му подходящите видове са дъб, липа, леска, лешник, габър, бор. Проблемът е, че за тази дейност - създаването на плантации, не са предвидени каквито и да е субсидии, трюфелът не присъства в нито един закон като култура, обясни Димитров. Според него тези стопани нямат право дори на помощ за декар обработваема земя. В другите страни има много сериозно финансово подпомагане, в Италия например дават 90 процента от инвестицията за засаждане на плантацията, която е около 900 евро на декар, каза още Димитров.
Мит е, че трюфелите се търсят с прасета, така е било навремето, допълни експертът. По думите му ловците на тези гъби разчитат на кучета. Причината е, че от една страна кучетата по-лесно се учат, от друга - по-безопасно е да вземеш трюфела от него, отколкото от прасето, което по-скоро ще го изяде, с усмивка разясни Димитров. Той допълни, че няма предпочитана порода за лов на трюфели, могат да бъдат обучени включително и улични животни. Все пак като цяло се разчита най-вече на породите, подходящи за птичи лов.
Броят на ловците на трюфели у нас е на приливи и отливи, каза още Димитров. Той припомни, че преди няколко години имаше бум, но след това повечето хора са се отказали. Тази година трюфелите бяха по-скъпи и ловците пак станаха много, допълни експертът. Той уточни, че цената на гъбите зависи от вида им. Килограмът от най-масовия вид може да стигне до няколкостотин лева, а от най-скъпите може да струва и няколко хиляди евро, обясни Димитров.
Той разказа още, че има около 10 вида трюфели, които се ползват в кулинарията и търговията. У нас точна статистика не се води, но годишно страната ни изнася между 100 и 200 тона от най-масовия вид. За съжаление, по-голямата част се препродава като италиански продукт, защото доскоро не се знаеше, че в България има такива гъби, обясни експертът. И допълни, че сега се появяват нови "трюфелни" държави, като даде пример с Иран, Армения и Азербайджан.
Ловът на трюфели не е регламентиран с наредба или закон, каза още Димитров. Припомни, че от асоциацията са се борили дълго да има нормативна уредба на бранша. Проектите, които се опитаха да вкарат различни политически сили обаче, даже ни стреснаха, защото бяха в ущърб на сектора и щяха да възпрепятстват развитието му, а не да го подпомогнат, обясни Димитров.
Той сподели още, че ловът на трюфели би могъл да бъде и туристическа атракция. Във Франция, Италия, Хърватия има места, които вече са популярни, посочи Димитров. И допълни, че засега у нас има само една плантация, където се предлага лов на трюфели на туристи, която се намира в района между Балчик и село Оброчище.