Черна гора очаква с нетърпение евентуалното решение на сръбското правителство за премахване на забраната за износ на зърнени храни и слънчогледово олио за консумация с месечни квоти за износ за съседни страни, като за брашното вероятно ще е без ограничения. Заседанието е насрочено за днес, съобщават медиите в Подгорица. Ако предложението бъде прието, то ще донесе стабилност в доставките за Черна гора, която традиционно внася повечето от тези стоки от съседния сръбски пазар.
Местните вносители, търговци и хлебопроизводители очакват да получат нови цени от своите доставчици в Сърбия. Те вероятно ще са по-високи от нивата преди въвеждането на забраната за износ на 11 март, но по-ниски от сегашните цени на пшеницата и брашното от други пазари заради транспортните разходи.
През последните две седмици пекари и търговци набавяха брашно от България със значителни транспортни разходи, пише “Виести”. Цената на основния хляб се повиши от 50 на 70 цента през януари, а през март достигна 80 цента след въвеждането на забрана за износ на пшеница и брашно от Сърбия.
Месечната квота за износ на пшеница и царевица може да е до 350 хил. тона, а на масло – 30 хил. тона. Квотата ще се определя от страните, за които е разрешен износ, в зависимост от обема на предишния им внос и актуалните нужди. Квотната система се въвежда, за да може държавата да защити своя пазар и да предотврати евентуална контрабанда и препродажба на излишъци в страни, за които не е разрешен износ.
Зърнената асоциация на Сърбия, която обединява най-големите производители и износители на зърнени култури, води публични кампании за премахване на забраната за износ през последните дни. Производители обявиха, че имат над милион тона пшеница и 900 000 тона царевица в силози и складове, които не могат да изнесат, а след три месеца започва новата реколта.
Мелничарите в Сърбия започнаха да спират производството на брашно, тъй като запасите са огромни заради забранения износ, а поради дългото съхранение е възможно брашното да изгние, допълва картината сръбският вестник “Данас”.
Директорът на Бизнес асоциацията на мелничарите и фабриката за тестени изделия „Житоуния“ Здравко Шаятович каза, че запасите от брашно са около 20 000 тона и че мелничарите бавно спират производството, защото няма на кого да го продадат.
“Щетите от забраната за износ са огромни, тъй като съществува риск купувачите, на които брашното не е доставено съгласно договора, да съдят производителите, а арбитражът в Лондон е ефективен и бързо взема решения“, опасява се Шаятович. Според него производителите в Сърбия биха могли да бъдат освободени от наказанието чрез позоваване на „форсмажорни обстоятелства”, защото държавата е взела решение за забрана на износа във връзка с войната в Украйна. Тъй като са направени изключения и е доставена около 100 000 тона пшеница в Северна Македония, в Албания – около 30 000 тона, и в Италия - близо 18 000 тона, “форсмажорните обстоятелства” може да не послужат за оправдание.