Турската лира се стабилизира близо до двуседмични върхове спрямо щатския долар и еврото, след като Централната банка на Турция повиши изненадващо агресивно основната лихвена ставка до 24% от 17,75%, информира БНР.
Този ход на ТЦБ беше изтълкуван от анализатори и инвеститори като знак, че банката желае да запази независимостта си от турския президент Ердоган по отношение на водената от нея парична и лихвена политика.
По време на петъчната търговия доларът се търгува около 6,0700 турски лира, а еврото - около 7,1100 лири, след като вчерашното решение на ТЦБ доведе до рязко поскъпване на местната валута с между 2% и 3% към двуседмични върхове съответно от 6,0055 за долар и 6,9926 за едно евро.
Известна подкрепа за турската валута оказват и оповестени по-рано днес данни на Централната банка, показващи свиване на дефицита по текущата сметка на страната през юли до 1,751 млрд. долара от цели 3,043 млрд. долара през юни и осреднена прогноза на финансовите пазари за дефицит в размер на около 1,8 млрд. долара.
Въпреки поскъпването на лирата, участниците на финансовите пазари все още не са убедени, че това представлява обръщане на силно негативния тренд в сила от началото на годината. От януари насам турската лира се обезцени с повече от 40% спрямо американския долар с оглед на инвеститорски притеснения, че Реджеп Ердоган ще влияе върху провежданата от централната банка парична политика и с оглед на сериозното напрежение между Турция и САЩ, което доведе до въвеждането на реципрочни икономически санкции и търговски рестрикции.
Вниманието на инвеститорите вече се пренасочва от заседанието на ТЦБ към очакваното представяне на нов правителствен икономически план през следващата седмица. В четвъртък вечерта финансовият министър Бера Албайрак, който е зет на Ердоган, заяви пред проправителствения вестник "Сабах", че кабинетът ще разкрие своята средносрочна икономическа програма на 20-ти септември. Според него, тригодишният бизнес план ще изведе "реалистични макроикономически цели" с "правилните планове за действие" по отношение на проблемите в турската икономика.
Албайрак също така подчерта, че решението на централната банка да повиши лихвите с цели 625 базисни пункта (с 6,25%) е сложило край на каквито и да е дискусии относно нейната независимост.
Според редица външни анализатори, именно очакваното анонсиране на средносрочната икономическа програма и прилагането на необходимите реформи ще се окажат предварителни условия за евентуална промяна на досегашната негативна настройка на инвеститорите по отношение на турския дългов пазар и на местната валута.