Първият път, в който Шахид Кан вижда сняг, е когато самолетът му каца посред снежна буря в Чикаго през 1967 г. Тогава той е на 16 г. и пристига от родния си град Лахор в Пакистан с около 500 долара в джоба, за да учи инженерни науки в Университета на Илинойс. Той не е подготвен за това.
“Никога няма да забравя онова усещане, при което подметката пада от обувката, снегът влиза в нея, а чорапите се пълнят с онази студена влага,” споделя той пред Chicago Tribune.
Тогава Кан, когото близките наричат “Шад”, успява да се добере до хостел на YMCA, където нощувката струва 2 долара, а 45 години по-късно, с емблематичните си мустаци и прическа, той се появява на корицата на списание Forbes, като “лицето на американската мечта ”.
Милиардерът, който се занимава с търговия с автомобилни части, става първия бизнесмен, който не е с бял цвят на кожата, който купува отбор по американски футбол — Джаксънвил Джагуарс, за 760 млн. долара.
Две години по-късно той навлиза и на спортния пазар във Великобритания с придобиването на лондонския футболен клуб Фулъм за 300 млн. долара, по някои оценки. Продавачът по сделката е собственикът на Harrods Мохамед ал Файед.
Разширяването към Лондон е част от зараждаща се тенденция щатски бизнесмени да притежават клубове от двете страни на Атлантическия океан с идеята, че могат да споделят ноухау и дори да обменят фенове. Джагуарс сега играят мачове в Лондон всяка година, а Фулъм играе приятелски срещи в САЩ.
“Това са два отделни отбора, но между тях има нещо общо, при което две плюс две прави пет,” споделя Кан пред New York Times през 2013 г. “В САЩ пазарът е малко пренаситен, така че ръстът ще е международен.”
Миналата седмица Кан се прицели в друг спортен трофей с офертата си на стойност 600 млн. паунда (825 млн. долара) за придобиване на стадион Уебмли, наричан “домът на английския футбол ”.
Ако сделката бъде финализирана, Уембли може да се превърне в база на отбор от Националната футболна лига на САЩ (НФЛ), вероятно на Джагуарс, с което Кан ще оглави международното разрастване на лигата.
В опит да убеди скептичните лондончани, Кан обеща да направи инвестиции в 11-годишния стадион, който настоящият му собственик – английската Футболна асоциация, може и да не може да си позволи. “Трябва да го поддържаме свеж. Трябва да го поддържаме като съоръжение, на което хората ще продължават да идват,” каза той.
Кан обнови стадиона на Джаксънвил и вече напредва и с плановете за обновяването на стадиона на Фулъм - Крейвън Котидж, в Западен Лондон. Клубът имаше трудно начало, когато Кан го придоби, като изпадна от Висшата лига. Този сезон тимът е един от претендентите за завръщане в първото ниво на английския футбол.
Ако се съди по пристигането на Кан в САЩ и усилията му да се наложи в силно конкурентната автомобилна индустрия, залозите би трябвало да са в негова полза. В онези времена той демонстрира своята упоритост и гъвкавост — както и способността да смесва най-доброто от новия си дом с насочения към обучението начин, по който е отгледан в Азия, пише FT.
“Ако вземете това и го пренесете тук, това е комбинация за успех,” заявява Кан по време конференция в Силициевата долина преди пет години.
Кан, който е дете на родители от зараждащата се средна класа в Пакистан, първо е привлечен от Средния запад в САЩ от работата на баща си, който продава геодезическо оборудване. Той забелязал, че много от инженерите, които се занимавали с машините, били от Чикаго.
Дни след като се установява в кампуса на Университета на Илинойс той си намира работа като мияч на чинии — задача, на която не гледал като стъпка назад, а с чувство на удивление.
“Каква страхотна страна. Идвате тук, намирате си работа и на следващия ден, без да правите нищо, изкарвате повече пари от 99% от хората в Пакистан,” казва той в интервю през 2015 г. за Chicago Ideas Week.
Повече четете ТУК