Бургас и Ямбол са областите с най-голям дял на сивата икономиката в страната. Това показват данните от доклада по проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", които бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.
В Бургас на тъмно работи 61,3% от бизнеса, а в Ямбол - 61,2%. Най-нисък е делът на неформалната икономика в Кърджали и Разград - около 34%. В София 43,3% от бизнеса е сенчест.
Тези данни обаче са базирани на анкетни проучвания за оценката на бизнеса и гражданите относно нивото на неформалната икономика в техния регион и са завишени в сравнение с данните на официалната статистика, обясни Стефан Петранов от АИКБ, един от авторите на изследването.
"Комплексният аналитичен доклад за ограничаване и превенция на неформалната икономика е уникален по рода си документ, който за пръв път представя пълната картина на сивия сектор у нас, включително с точни количествени оценки за размерите му. Той обобщава вижданията на работодатели, работници и служители и широка общественост за вредите, които сивата икономика нанася на изрядния бизнес и на обществото като цяло и очертава пътищата за ограничаване на това явление", обясни Петранов.
Средното ниво на неформалната икономика за страната е 32%. Тази оценка е получена от изчисления на база официалните статистически данни. Данните от социологическата анкета сред гражданите и представители на бизнеса обаче показват ниво на сенчестата икономика около 40%. На база тези две цифри изследователите определят усреднен показател от около 36%.
Според Васил Велев, председател на АИКБ, сивата икономика възлиза на около 10-15 млрд. лева годишно. "1/3 сива икономика е много сериозен показател и затова си заслужава да бием камбаната", посочи той.
Като цяло през последните няколко години обемът й намалява макар и със слаби темпове. По-значителна тази тенденция е била в периода 2005-2007, когато в страната имаше устойчиво икономическо развитие, висок растеж, приток на чуждестранни инвестиции и намаляване на данъчното и осигурителното бреме. С начало на икономическата криза и рязкото повишаване на безработицата през 2008 г. формалната икономика започна да набъбва. Ръстът й продължи около година, но в периода 2009-2010 тя отново започна да се свива (от 36 на 32%), заради активната политика на правителството, която включваше мерки за повишаване събираемостта на акцизите, изсветляване на търговията с горива, свързване на касовите апарати с НАП и др., обясни Стефан Петранов.
Секторите с най-висок дял на неформалната икономика са строителството, здравеопазването и туризма - около 50%. На другия полюс са леката промишленост, козметиката, пощенските услуги, машиностроенето - 10-15%.
По отношение на външната търговия изследването показва, че най-висок процент "сиви" сделки се сключват в стокообмена с Македония и Украйна.
Според Петранов за 2011 г. може да очакваме леко свиване на сивия сектор до около 31%, заради продължаващите усилия на правителството за приемане на административни мерки в тази област. Специалистите обаче са категорични, че администрацията не може да свърши всичко сама. "Необходимо е сътрудничество между нея, работодателите и обществото. Реалистично е, ако усилията продължат в тази посока, в близките няколко години, да постигнем намаление до около 20 и няколко процента", посочи Васил Велев.
България остава в челната тройка на страните с най-голям дял на неформалната икономика, заедно с Гърция и Румъния, където този показател е 33-34%. "Отличниците очаквано са Австрия - 10%, Германия и скандинавските страни - 12%. В Италия, която се оказа уязвима за рецесията, 24% от бизнеса е сив.