Бюджетът е загубил 245,6 млн. лева от неплатени осигуровки през 2013 г.

Делът на сивата икономика се увеличава през 2013 г., продължава практиката на укриване на обороти и неплащане на мита и акцизи, показва изследване на Центъра за изследване на демокрацията, представено в пресклуба на БТА.

През 2013 г. се повишават стойностите на индексите на скритата икономика при бизнеса и на недекларираната икономическа активност на населението, съобщи Руслан Стефанов - директор "Икономическа програма" в центъра. Индексите се проследяват от 2002 г. и тогава се наблюдават най-високите стойности на скритата икономика, докато през 2013 г. стойностите се доближават до тези през 2009 г. и 2005 година. През 2011-2012 г. е имало напредък по отношение на дела на скритата икономика заради силно популяризираните наказателни мерки в областта на събираемостта на приходите, но през тази година напредъкът е прекъснат, отчитат анализаторите. Методологията ни показва скритата икономика в определени области и затова не можем да посочим процента на скритата икономика изобщо, каза Руслан Стефанов. В година на предсрочни избори и политическа нестабилност, промяна в изпълнителната власт и смени в държавната администрация това неминуемо се отразява на общественото мнение за размера на скритата икономика в България, коментира той.

Според изчисления на Центъра за изследване на демокрацията за 2013 г. са регистрирани общи загуби от укрити социални и здравни осигуровки в размер на 245,6 млн. лева. Това се случва поради деклариране на по-нисък от реалния доход или недеклариране на доход изобщо. Мартин Цанов - анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, съобщи, че до 2009 г. е имало тенденция на нарастване на данъчните приходи, а след тази година тенденцията е по-слаба, като през септември 2011 г. данъчните приходи са нараствали с 11,02 процента годишно, през септември 2012 г. - със 7,89 процента, а през септември 2013 г. нарастването им е под 1 процент. По данни на ЕК за 2011 г. загубата за българския бюджет от неплащане на ДДС е 1,2 млрд. лева. Николай Петков - представител на НАП, коментира на
пресконференцията, че данните на ЕК се отнасят не само за данъчните измами, а показват загубата от разликата между прогнозираните доходи от ДДС и реално събраните. От сумата 1,2 млрд. лв. делът на ДДС-измамите е около една трета, каза експертът.

От Центъра за изследване на демокрацията отчетоха още тревожни данни за пазара на труда - безработицата през тази година достига 12,9 процента, като се запазва и дори увеличава делът на трайно безработните и на младежката безработица. Регистрираната дефлация от 0,7 процента през август тази година показва, че икономическата криза продължава и дава отрицателен ефект върху данъчните приходи, сочат още данните.

Анализаторите препоръчаха повишаване на електронните услуги, предоставяни от администрацията, както и електронното администриране на процедурите за обществени поръчки.

Последвайте канала на