Само за няколко месеца - от лятото насам, над 60 000 гръцки фирми са потърсили убежище в България. Това твърди гръцкото Сдружение за търговия на дребно ESEE.
Част от фирмите са пренесли дейността си, други просто са предпочели да се регистрират данъчно у нас и да открият банкови сметки в наши банки. Тази "миграция" не е ново явление, тя е отчетлива, откакто България въведе ниския плосък данък, но се усили преди месеци, когато Гърция водеше тежки преговори с кредиторите си и поради безпаричие първо затвори временно банките, а после наложи ограничения в тегленето и превеждането на пари, пише "Сега".
В последните няколко месеца десетки хиляди гръцки предприемачи са поискали да получат данъчна регистрация в България, сочат данни на сдружението ЕSEE, цитирани от в. "Катимерини". Много фирми се опитват да се измъкнат от хватките на невероятната бюрокрация и икономическата несигурност в страната. "Данъчните закони се променят постоянно, което затруднява бизнеса", коментира Ана Зилаку, говорителка на бизнес мрежата Endeavour Greece, пред "Дойче веле". България не е идеалното място за бизнес, но на фона на гръцките проблеми очевидно е за предпочитане.
Още през 2012 г. стана ясно, че гръцките фирми, работещи в България, са се увеличили с 1582, или със 72%, само за година. По данни на НАП през 2011 г. дружествата със 100% гръцки капитал в страната ни са били 2199, а следващата година - 3781. Близо половината са били регистрирани в Благоевград, а почти 1/3 - в София. А по данни от нашия Търговски регистър само от 2013 до 2014 г. - още преди ограниченията на банковите трансакции, фирмите с гръцки собственици в България са се увеличили с близо 30% до 11 500. През 2014 г. са създадени 2500 нови фирми с гръцки собственици, като има и такива, декларирали като единствен актив луксозен джип - България има много по-благоприятен данъчен режим в сравнение с Гърция, отбелязва grreporter.info.
"Прехвърлянето на бизнес беше особено осезаемо през лятото по време на банковата ваканция в южната ни съседка, забелязахме и сериозно пренасочване на някои малки практики като стоматолозите например. Имаше засилен интерес и към недвижими имоти у нас. Говорим за такава миграция - човек си купува апартамент и започва да работи там, където живее", обясни Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) пред "Сега".
Минко Герджиков, шеф на Гръцкия бизнес съвет в България, твърди, че напоследък няма големи гръцки инвестиции у нас, а компаниите, които са стъпили преди години, основно разширяват производството си. Гърция е инвеститор №3 в България с 3.6 млрд. евро. Гръцките фирми имат значително присъствие в металообработването и металургията. Следва стъкларската индустрия с три големи завода в София, Пловдив и Нови пазар. Във финансовия сектор у нас също има сериозно гръцко участие. 40 000 българи се трудят в предприятия, които са реализирани от преки гръцки инвестиции, а още толкова работят в българската икономика за износ за Гърция. В същото време българските инвестиции в Гърция са в недвижима собственост и малки хотели. Всички останали опити за инвестиции в другите сфери засега срещат затруднения, най-вече свързани с бизнес средата в Гърция.
България не получава изгоди от истински големите гръцки пари, смята и шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, според когото "едрите капитали се насочват към големи финансови центрове и офшорни зони, а не към България".
Според икономиста Красен Станчев преди кризата в България е имало около 1500 гръцки фирми, днес те са много повече, като работят главно в туристическия бизнес, търговията, недвижимите имоти, финансовите услуги. "Банковата система в България е стабилна, данъците са ниски и условията в България са сравнително прозрачни в сравнение с тези в Гърция. От 2008 г. ДОД и корпоративният данък са 10%. В България фирма с печалба от 50 000 евро плаща около 10 000 евро по-малко данъци, отколкото в Гърция. А това е силен аргумент, който подтиква много предприемачи да изнасят дейността си в България", казва Станчев.
Гръцкото правителство никак не е доволно от "преселението", което означава загуба на бюджетни приходи и на работни места. Затова Атина даже реши да стопира изнасянето на фирми към държави с по-ниски налози и се опита да въведе наказателно облагане - превантивен данък, с който да товари фирмите, регистрирани в България. ЕК обаче пресече тези намерения като недопустими за отношения между две държави от ЕС.
Междувременно крепне бизнесът на данъчните консултанти и счетоводители от двете страни на границата, които съветват гръцките предприемачи как да се спасят от бюрокрацията и да смалят данъчното бреме.