Бедствията и наводненията носят залагат нови загуби за земеделието през 2015 г. Те налагат допълнителна обработка на земята и свиват още повече оборотните средства, с които разполагат фермерите. А те са основен играч на пазара на земеделска земя, обобщава в своя статия „24 часа”. А фактите са - преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента. И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари.
Според Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. „Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един. Ще се наложи да поизцедим технологията, което, за съжаление, няма как да не се отрази и на добивите, които залагаме - например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг”, посочва Христов.
Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха фермерите, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница. На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита. Според Христов тенденцията за натиск на цените на земята надолу е явна, но каква точно ще е ситуацията на пазара ще стане ясно към края на годината. Причината е, че фермерите нямат приходи до жътвата, а те са основен участник в покупко-продажбите и затова се смята, че сделките между март и юли са по-малко.
Според члена на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов също може да се очаква умерено намаляване на цените на земеделската земя. Но ще има и такива стопани, които въпреки затрудненията ще гледат да купят парцели, които се предлагат в техния район, за да стабилизират стопанствата си. Тъй като те нямат свободни оборотни средства, това можело да стане само с увеличаване на кредитната им задлъжнялост.
И останалите експерти са единодушни, че основната причина за натиска на цените надолу през 2015 г. е, че слабите добиви у нас през миналата година се съчетаха със спад на международните котировки на зърното. Така фермерите бяха ударени от 2 страни - хем имат по-малко количество за продаване, хем и на по-ниски цени, което е най-лошата възможна комбинация. Така заради по-малкото приходи на земеделците те ограничиха наемането на земя за новата стопанска година. Това съвпада и с въвеждането на забрана за притежаване на земя от дружества, в които има офшорно участие. Преди няколко месеца парламентът прие и сериозни глоби за нарушението - по 100 лв. на декар. Сумата се утроява, ако нарушението продължава 3 месеца и може да се налага периодично. Всичко това води до предлагане на по-голямо количество земеделска земя, отколкото се търси на пазара в момента. И натискът на цените е надолу.