Кампанията „За повече българска музика в ефира“ набира подкрепа, а първите обсъждания в парламента вече са факт.
Волята на българската общественост за повече българска музика в ефира е ясна. Проучването на „Алфа Рисърч“ е категорично – 72% искат повече българска музика по радиото и телевизията. На първата дискусия в Комисията по културата и медиите, обаче, темата за българската музика бе подменена. Въпросът как да се финансират частните медии със средства от националния бюджет като „компенсация“, че ще пускат българска музика в България, взе превес.
Наличието на регулации в определени сфери на обществения живот има своите минуси и плюсове. Припомняме, че самите държави се създават, за да има регулация там, където е необходимо. Държавите балансират обществения интерес и строго частния. Например, СЕМ осъществява регулация на частните медии и отговаря за лицензиите им, с което се гарантира общественият интерес за разнообразие. Например, КРС отговаря за честотите. Например, рекламата на алкохол е забранена преди 22,00 ч. Сблъсъкът между краткосрочната цел за максимална печалба и дългосрочната визия за развитие на обществото следва да се балансират. Всъщност, именно този баланс се цели и при квотите за българска музика.
МУЗИКАУТОР отчита, че всяка промяна изглежда трудна, и също отчита първоначалното излизане на музикалните редактори от зоната им на комфорт. За едно денонощие едно музикално радио върти около 270 песни. Данните на МУЗИКАУТОР за 2018 г. сочат, че десетте водещи музикални частни радиостанции – членове на АБРО, средно годишно пускат 1 767 уникални песни. Може би подобни доводи са мотивирали задължителни квоти за национална музика в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия и Украйна и т.н.
Преди години при дискусия в парламента АБРО се противопостави на децентрализацията на проверките за спазване на ЗАПСП, извършвани от общините. Парламентът правилно не кредитира доводите им и на този етап местните проверки носят своите позитиви. Нещо повече, Министерство на културата застана и стои твърдо зад тях, търсейки пълен обхват на спазването на закона. Туристическата индустрия в лицето на БХРА ги подкрепя. Сега и АБРО започнаха да виждат перспективите на това решение, доколкото техни членове имат интерес да развиват част от своя бизнес със съдържание в барове, кафета, ресторанти. Да видиш перспективата и ползата навреме ни мотивира в тази кампания. Ползата е не само за българската култура и музика. Добавена стойност има за туристическата индустрия, която носи 12% от БВП на страната. Да дадем възможности да творят в България на младите, да инвестираме в техните умения и талант следва да е стремеж, не само дълг.
Убедени сме, че по същата логика квотите не създават ограничения, напротив – създават повече възможности за разнообразие на излъчваната музика, за развитие на българския туризъм, нови работни места и т.н.
С въвеждане на квоти за българската музика изцяло ще се изпълнят и препоръките на АБРО, че „предпочитанията на слушателите следва да определят музиката, която се излъчва в ефира", тъй като 72% от българите искат повече родна музика в електронните медии. Що се отнася до опасенията на АБРО, че наличната българска музика е недостатъчна:
1. С въвеждането на квота се създават условия тези пречки да бъдат преодолени, т.е. създават се по-добри условия за стимулиране на творчеството и по-добра творческа среда;
2. Регистрираните в МУЗИКАУТОР български произведения са 142 000 и само 1% от тях да са „качествени“ по стандартите на музикалните редактори, това би задоволило потребността от разнообразие в медиите за години наред;
3. Българската музика все пак успява да съществува, като само за няколко години МУЗИКАУТОР инвестира 1 220 000 лв. за нова музика.
Важно е да се знае, че обвързването на въвеждането на квоти с финансово стимулиране на медиите бе отхвърлено от Министерство на финансите, тъй като противоречи на европейското законодателство. От друга страна, европейското законодателство не отхвърля задължителните квоти в 12 държави. Реферирането на АБРО към такъв поощряващ механизъм и противопоставянето на задължителните квоти създава впечатление за противоречие в тяхната позиция по отношение на българската музика.
Затова, вместо да разходва 5 000 000 лева към частните бизнеси, които са на печалба и чийто пазар расте всяка година, както коментира АБРО, държавата би могла инвестира в:
1. Създаване на банка за българска музика, където авторите качват песни, а редакторите ги намират и пускат;
2. Организиране на кемпове за нова музика с чужди представители, обмен на знания, техники и т.н.;
3. Формиране на експортен офис по примера на много страни от Централна и Източна Европа.
В заключение, дебатът продължава. Целта е широко жанрово и програмно разнообразие за българската аудитория! Усилието си заслужава, защото е в интерес на всички – както на държавата и българските граждани, т.е. на аудиторията, така и на собствениците на телевизионни и радио- канали. Вярваме, че заедно трябва да гледаме перспективно за реализацията на тази цел.