Българинът плаща средно около 19% лихва за сумите по кредитни карти, ползвани извън гратисния период.
Това показват данните на БНБ за юли, пише в. Сега. През миналия месец средният лихвен процент е бил 18.21% за левове и 18.36%, ако сумите са в евро. Такива са ставките по кредитните карти на физически лица. За фирмите те са дори по-високи - средният процент за усвоени суми, непогасени в гратисния период, е 18.84% за левове и 19.41% за евро. Лихвите по кредитните карти не само са доста високи, но и почти не помръдват. Данните на БНБ от 2011 г. насам показват, че те са се закотвили на високите етажи и остават над 18% през всички тези години. Публикуването на тази статистика всъщност е новина. "От 25 август 2016 г. Българската народна банка публикува статистическа информация за лихвените проценти, както и обемите по кредитите, предоставени чрез кредитни карти, в безлихвен гратисен период и извън безлихвен гратисен период", става ясно от съобщение на сайта на централната банка.
Всъщност осреднените данни в тази статистика са донякъде подвеждащи, защото на практика условията по различните видове кредитни карти, издавани от различните банки, са изключително разнообразни и сравняването на офертите е доста трудно. В момента например има карти, по които върху ползваните суми за покупки извън гратисния период лихвата е само 10%. За този тип финансиране обаче са много важни и съпътстващите разноски. Затова е по-добре да се гледа ГПР - годишният процент на разходите, който показва и всички такси, които банките допълнително събират.
Има например кредитни карти, при които годишният процент на разходите надхвърля 60 на сто - именно заради таксите. За да получи вид платинена карта на една от банките, клиентът трябва да плати 250 лева само за да му бъдат разгледани документите. ГПР може да е много висок и заради годишната такса по картата. Има случай, в който банката на всеки 12 месеца прибира по 260 лв. за поддръжка.
Много коварни са и таксите, които се удържат, ако притежателят на кредитната карта тегли с нея пари в брой. Немалко българи не са наясно, че кредитната карта не е създадена за вземане на кеш. Смисълът й е да отърве и банките, и клиентите от стотинките и банкнотите и да служи за виртуално плащане - на сметки в магазини и заведения, онлайн резервации и покупки на самолетни билети, нощувки, екскурзии, коли под наем и т.н.
Затова тегленето на пари в брой не се толерира от банките и ако човек е взел заем по картата си от банкомат, гратисен период няма и лихвите веднага започват да текат. Самите лихвени проценти са различни и най-често са по-високи за ползване на пари кеш и по-ниски за плащане на сметки и покупки.
Основният лихвен процент (ОЛП) и през септември остава 0.00%, съобщи БНБ. ОЛП се определя от лихвите, по които банките си предоставят пари и които са рекордно ниски. Основната лихва няма търговски смисъл, тя служи най-вече за определяне на наказателните лихви по просрочени задължения към държавата. Лихвата за закъснения се формира, като към актуалния ОЛП се добавят 10% надбавка. Така ако в момента имате неплатени в срок данъци, НАП начислява върху забавената сума точно 10.00%.