Парламентът прие на първо четене изцяло нов законопроект за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът транспонира европейска директива от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Предвижда се ясен обхват на гаранцията и по-кратки срокове за изплащане.
Годишните премийни вноски на банките във Фонда за гарантиране на влоговете ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка.
Обхватът на гаранцията по отношение на вложителите се запазва т.е. гарантирани са всички физически и юридически лица с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация. В съответствие с директивата от действащия закон отпадат изключенията за лица, на които са предоставени привилегировани лихвени условия, за лица, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката, за членове на управителния и надзорния съвет, за физически лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, както и за съпрузи и роднини по права и по съребрена линия до втора степен на изброените вече лица.
При определени условия средствата на Фонда ще могат да се използват и за финансиране на мерки за подпомагане и превенция с цел предотвратяване на изпадането на банки в неплатежоспособност.
В отрицателен вот Румен Гечев /"БСП лява България"/ посочи, че току що е направена паралелна централна банка - чудо невиждано в практиката на Европа. Даваме възможност, срещу която аз и моите колеги сме категорично против - този гаранционен фонд да изпълнява функциите на една банка с празен чек и винаги когато някоя от частните търговски банки закъса, те да могат да теглят заеми и да попълват разликата, посочи той. Гечев посочи, че в момента се дава индулгенция на частните банки да правят каквото си искат, като се гарантира, че българският народ винаги ще извади от джоба си и ще плати.
От Реформаторския блок също възразиха срещу възможността Фондът за гарантиране на влоговете да кредитира банките. Петър Славов разви хипотезата, при която дадена банка е в затруднено положение, бива финансирана със средства от Фонда, с които трябва да бъдат гарантирани парите на вложителите, и впоследствие тя фалира. Въпросът е с какви пари ще се плати на вложителите на банката, публичният сектор ще трябва да плаща два пъти, посочи той. Според РБ това е недопустимо и този текст трябва да отпадне.
От Патриотичния фронт възразиха срещу отнемането на функциите на парламента да разрешава заеми. МС ще решава какъв заем в какъв размер да отпуска в кризисни ситуации на Фонда за гарантиране на влоговете, посочи Димитър Байрактаров.
Депутатите отхвърлиха внесените от "БСП лява България" промени в съществуващия Закона за гарантиране на влоговете. От Реформаторския блок посочиха, че предложението за финансиране от Централната банка на публична институция като Фонда за гарантиране на влоговете е недопустимо и противоречи на европейските правила. От левицата защитиха идеята си, като отбелязаха, че въпросът е спорен.
Преди това депутатите приеха на първо четене промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, които въвеждат изискванията на европейски директиви и регламенти. Измененията предвиждат право на Комисията за финансов надзор да публикува резултати от проведените от нея стрес тестове във връзка с капиталовата адекватност на инвестиционните посредници.