Интернет на нещата (IoT) е навсякъде и е станал част от нашето ежедневие.
Всички сме чували този термин, но за мнозина той остава неясен.
Интернет на нещата се отнася за всяко устройство, което е свързано с Интернет и събира или споделя данни. Данните от машина до машина (M2M), които се генерират от IoT, имат множество приложения, но най-често се разглеждат като начин за определяне на здравето и състоянието на нещата.
Включва всичко: кафе машини, мобилни телефони, перални машини, преносими устройства и слушалки. Например, кафемашината може да ви каже кога кафето е готово, преносимите устройства определят вашето здраве и пералната машина може да ви извести по телефона кога дрехите са изпрани.
Отнася се и за компоненти на машини като реактивен двигател на самолет. Най-вероятно, ако устройството има превключвател за включване и изключване към интернет, той може да бъде част от IoT. Чрез комбиниране на свързаните устройства с автоматизирани системи е възможно да се събира информация за потребителя и да се научава от процес.
Примери за устройства от Интернет на нещата:
Преносими устройства;
Свързани коли;
Интелигентен личен асистент;
Интелигентно земеделие;
Електрическа крушка, свързана чрез приложение;
Интелигентен термостат;
Свързани играчки.
История на Интернет на нещата
Идеята за добавяне на интелигентност към стандартни предмети се обсъжда от 80-те години. Във филмите „интелигентните устройства“ бяха възприемани като част от бъдещето. Във филма Back to the Future II семейството на Макфлай използва очила, които служат като предшественик на Google Glass. През 1990 г. във филма Total Recall, Арнолд Шварценегер се вози в автомобил, който се самоуправлява. Във филма на Дисни от 90-те години- Smart House, има напълно компютъризиран дом, пише antivirus.bg.
Хората са били любопитни за Интернет на нещата, но не са имали технологията. Един ранен пример за IoT е машина за "Кока-кола" в началото на 80-те години, която позволява на програмистите да проверяват дали има кола в машината, преди да я посетят. През 1990 г. Джон Ромкей показа, че тостер може да бъде включен и изключен от Интернет.
Терминът „Интернет на нещата“ за първи път е бил измислен от Кевин Аштън по време на презентация, която той е направил за Proctor and Gamble през 1999 година. Той изтъква значението на радиочестотната идентификация за компанията и озаглавява презентацията си „Интернет на нещата“. Тогава започват да излизат свързани устройства. През 1995 г. по-малко от 1% от населението на света има достъп до Интернет. Към декември 2017 г. повече от 54% от населението има такъв.
Как работи Интернет на нещата
В Интернет на нещата, всяко устройство си има различно предназначение. Много от тях се използват за събиране на данни. Например, преносимите устройства, които проследяват ежедневните ви стъпки и пулса ви, ви помагат да следите здравето си.
Има три “слоя”, когато става въпрос за работа с IoT устройства: таблото за управление, "облака" и след това вашите устройства.
Устройството изпраща сигнала си в облака, където други устройства също изпращат информацията си.
Облакът е мястото, където всички машини взаимодействат помежду си. Оттук тази информация се изпраща на таблото ви за управление, където можете да контролирате устройството си.