Китайски изследователски екип създаде миниатюрен ултразвуков сензор за безжично наблюдение на вътречерепни сигнали, съобщава БТА. Благодарение на проучването се предоставя възможност, която надхвърля ограниченията на настоящите клинични инструменти.
Физиологичните данни се използват за определяне на състоянието на човешкото тяло, които могат да помогнат на лекарите да диагностицират, лекуват и откриват заболявания. Получаването на точни показатели за човешкото тяло по безопасен и стабилен начин отдавна е основен акцент в областта на медицинския мониторинг.
Настоящите жични клинични инструменти са податливи на инфекции и потенциални хирургични усложнения, като същевременно се засяга и подвижността на пациента.
Безжичните имплантируеми устройства предлагат по-голяма оперативна свобода, но досега са обект на лошо разграждане и трудности по отношение на намаляването на размера в човешкото тяло.
Изследователският екип, ръководен от професор Цзан Цзянфън от университета в Хуачжоу разработва инжектируем, биоразградим и безжичен метаструктурен сензор за ултразвуково наблюдение на вътречерепни сигнали. Според проучването сензорите представляват кубове с размер осем кубични милиметра, изработени от биоразградими и реагиращи на стимули хидрогелове.
Имплантират се с помощта на пункционна игла. Устройствата могат да се деформират в отговор на физиологичните промени в околната среда, което води до промяна на пиковата честота на отразените ултразвукови вълни, която може да бъде измерена безжично с външна ултразвукова сонда. По този начин могат да се получат различни категории физиологични данни, като например вътречерепно налягане, температура, нива на pH и скорост на кръвния поток.
Изобретението е направено от биоразградими полимерни материали, които се разграждат в тялото след около един месец, без да се налага да бъдат отстранявани, което намалява както болката, така и риска от инфекция.
Учените отбелязват, че тези устройства имат огромни предимства, тъй като намаляват консумацията на енергия и нямат топлинен ефект. В бъдеще те могат да се прилагат и към други части на човешкото тяло, като обещават да предоставят нов технологичен модел за клинична интелигентна диагностика и лечение.
Изследването е публикувано в списание "Нейчър" (Nature).