Zoom – компанията за видеоконференции, чийто продукт стана синоним на дистанционна работа по време на пандемията – се присъедини към технологичните гиганти, които задължават повечето си служители да се върнат по офисите. Не е ли странно?
Наскоро Zoom обяви пред служителите си, че ако живеят в рамките на 80 км от един от нейните девет офиса, трябва да идват на работа поне два дни в седмицата. Каква ирония, нали – компанията за дистанционна работа, станала синоним на уебконференцията, сега изисква служителите да се върнат на място!
Ако това беше роман за културните тенденции след пандемията, критиците със сигурност биха нарекли случката тежка сатира. И не е ли така, ако вашата компания иска да бъде двигател на революцията в дадена област, редно е да давате пример лично, нали? А може би ръководителите в Zoom, създаващи продукти за новата епоха на отдалечена работа, вече сами не вярват в нея…
Но ако сме обръщали внимание на Zoom и други фирми, които правят възможна дистанционната работа, ще знаем, че новата политика на компанията за задължително лично присъствие изобщо не е изненадваща. Дори фирмите, които изграждат инструменти, позволяващи дистанционна работа, виждат смисъл в офиса и посещаването му от работниците си, пише technews.bg.
Възход и срив
Много компании се възползваха от пандемията, но може би няма друга като Zoom, чиято услуга за видеоконферентна връзка изпревари утвърдени брандове като Skype на Microsoft, Webex на Cisco и Google Meet, за да се превърне в платформата „по подразбиране“. Името на фирмата вече е почти универсално наименование за провеждане на служебен видео разговор – дори ако използваме различен продукт – така, както навремето Xerox стана синоним на копирна машина, без значение какъв копир използваш.
Подобно на много други печеливши от пандемията, Zoom се радваше на бума на своята пазарна капитализация. После пандемията стихна и възходът свърши. Пазарната оценка на фирмата се срина. Миналата пролет компанията достигна ключов момент: струваше по-малко, отколкото беше преди пандемията.
Сетне, през февруари тази година, Zoom обяви, че ще съкрати 1300 служители. Изпълнителният директор Ерик Юан получи 98% намаление на заплатата, а президентът Грег Томб бе уволнен „без причина“.
Но независимо от финансовите резултати на компанията, нейните ръководители никога не са призовавали служителите да стоят в офиса задължително. „Едно от нещата, които смятам, че се доказаха в този огромен експеримент, в който всички участвахме, е че [офисът] не е непременно място за вършене на работа“, каза Матю Саксън, главен директор на Zoom, пред Wall Street Journal миналата година. От друга страна да не забравяме, че Zoom управлява работни пространства на три континента.
Офисът не е място „за вършене на работа“
Офисът, казват ръководителите на Zoom, сега съществува, за да бъде социално пространство. Кабините са прогонени. Бюрата са намалени в полза на отворените пространства, подобни на зали за събития. „Акустична ограда“ дели общите пространства за заглушаване на шума от срещите.
Офисът, казват шефовете, е място за връзка и сътрудничество, за общуване и съвместна дейност. И това е виждане, което се споделя от повечето шефове в Big Tech.
„Чухме от служители на Google, че тези, които прекарват най-малко три дни в седмицата в офиса, се чувстват по-свързани с другите служители на Google – и че този ефект се засилва, когато членовете на даден екип работят от едно и също място“, пише HR ръководителят в Google Фиона Чикони в бележка относно политиката за личното присъствие в офиса.
Изпълнителният директор на Meta Марк Зукърбърг е с подобно виждане. „Нашата хипотеза е, че все още е по-лесно да изградим доверие лично и че тези взаимоотношения ни помагат да работим по-ефективно“, написа Зукърбърг в блог публикация през март, която предшестваше директивата служителите да идват в офиса".
И докато общуването и съвместната работа са приятни и често пъти повишават продуктивността, може да има и други мотиви за задължителното връщане по офисите. За някои бизнеси присъствието в офиса може би е просто начин да оправдаят наема на недвижимия имот, за който плащат.
Кого наистина облагодетелства офисът?
Изследванията със сигурност говорят за редица ползи от хибридния подход. От една страна, хибридната работа е свързана с повече време за обратна връзка. Това позволява и по-добро наставничество за младшите служители, а от своя страна то се отплаща в хода на кариерата.
Но когато вземем предвид какво всъщност искат служителите от работния си ден, изводите остават смесени – и дебатът за дистанционната работа остава разгорещен. Изискването служителите да бъдат в офиса е остаряла практика, стара колкото Индустриалната революция, която я създаде, според Никълъс Блум, икономист от Станфордския университет, който изучава дистанционната работа много преди пандемията да я превърне в широко разпространена реалност.
И анализаторите от Pew Research Center наскоро установиха, че тези, които могат да практикуват комбинация от лична и дистанционна работа, предпочитат да прекарват още повече време в работа от вкъщи, вместо в офиса. Изглежда работещите хора търсят начин да се задълбочат, да се вглъбят, да се концентрират в това, което имат да правят.
Затова, според специалистите, издаването на заповеди хората да ходят на работа в офиса е малко вероятно да спечели подкрепа. Хората искат сами да могат да изберат дали работата в офис е сполучлива за тях – вместо да бъдат завлечени обратно по бюрата.