Рециклирането на електрическото електронно оборудване беше акцентът в презентацията на френския учен Венсан Семете в рамките на среща от поредицата "Могат ли отпадъците да се превърнат в предимство за нашите градове?". Събитието се състоя днес във Френския институт в София.
Семете, който e старши научен сътрудник във френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и Висшето национално училище по химия в Париж (ParisTech), сравни електронните отпадъци с мина, но не рудодобивна, а "градска". По думите му, само златото в тон дънни платки е 600 гр. Той даде като сравнение рудодобивната мина, където от тон пръст се извлича около 10 гр от ценния метал.
Освен злато, в платките има и други ценни метали като платина, паладий, сребро. Има вече фирми във Франция и в Белгия, които успяват да извлекат тези метали, но голямото количество от платките в електрониката се губи и не достига до рециклиране, според французина, цитиран от БТА.
Освен това от платките могат да се добиват метали, които се водят суровини от критично значение, поясни той като даде пример с галий, индий, тантал, молибден. Според него в Европа трябва да се работи в посока към усвояване на този вид метали. Семете направи и едно сравнение между рудодобивната и "градската" мина, включваща платките.
По думите му рудодобивът е по-лесен, но неекологичен метод, докато извличането на метали от отпадъци като телефоните е доста сложна дейност, но сред ефектите ѝ е и опазването на природата. Той разказа още, че във Франция е направено научно обединение, което се занимава с различни аспекти на "градските" мини.
Ученият посочи, че според едно изследване от 2013 г. едно 4-членно белгийско домакинство със средни доходи притежава повече от 160 електрически уреда или устройства в дома си. Според Семете за година в света се генерират 54 млн. тона електрическо електронно оборудване, като те не са разпределени равномерно географски и докато в Африка може да се генерират само два кг на човек, то в Европа може да се достигне и до 20 кг. Той напомни, че този вид отпадъци непрекъснато нараства и трябва да се намери начин те да се рециклират по природен начин.
Ученият отбеляза, че само 17 процента от тези отпадъци се събират и рециклират по подходящ и приемлив начин. По думите му в Европа има специално законодателство, което позволява това да се прави, докато например в Африка рециклирането и извличането на злато водят до много негативи за околната среда. Семете отбеляза още, че този процес на африканския континент е слабоефективен. Там се извличат едва 15 процента от ценния метал, докато в Европа извличането на злато достига до 95 на сто.
Семете представи процеса на рециклиране на електрическо и електронно оборудване във Франция, както и законодателството, което стимулира този процес. Във Франция действа закон, който насърчава повторната употреба на такива уреди и се бори срещу програмираното остаряване. Стремят се да създадат индекси на поправимост на уредите и на тяхната устойчивост, поясни той. Семете посочи, че към настоящия момент един електрически електронен уред, произведен в Азия, не е замислен така, че да бъде поправен и рециклиран.
По време на дискусията Семете разказа, че Европа и Япония са лидери в рециклирането, включително по отношение на законодателна база, която в момента се ползва и от други страни. Пример е Китай, който от 2018 г. предприе мерки за спирането на вноса на електронни отпадъци и засилване на рециклирането им.
Проф. дхн инж. Мартин Божинов, заместник-ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет в София, отбеляза, че френската практика е изключително интересна. Според него и български предприятия проявяват интерес към идеята за "градски" мини и е добре страната ни да създаде програми, чрез които да се насърчи научната дейност в това поле.
Посланик Жоел Мейер каза, че това е последната лекция от цикъла, който е под названието "Могат ли отпадъците да се превърнат в предимство за нашите градове?". Той посочи още, че темата с рециклирането на отпадъците е много важна за Европа и даде пример с рециклирането на отпадъци от опаковки.
Според Евростат България е един от лидерите по рециклирането на този вид отпадък със своите 60 процента, докато във Франция, отново според европейската статистическа служба, процентът е едва 27. Посланикът коментира и темата за създаването и рециклирането на отпадъци. Според него все още има трудности при използването на рециклирани материали, както и при разделното събиране на отпадъците.