Виждали ли сте снимка на голо дете, което майка публикува във фейсбук от почивката на морето? Попадали ли сте на опасен призив за екстремно селфи, което да бъде качено в социалните мрежи? Помните ли играта "Синият кит", която караше деца и младежи да се самонараняват? Чели ли сте заплашителни коментари или обиди между връстници?
Замисляли сте се колко опасен може да е интернет - за вас и вашите близки, особено децата? Ако не сте - време е да го направите!
С Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет, коментирахме точно тези опасности в социалните мрежи и за какво трябва да внимаваме.
Г-н Апостолов, кой е първият съвет, който бихте дали на родителите, преди да позволят на детето си използването на интернет? Например много деца под 10 г. вече имат фейсбук профил, като намират това за форма на комуникация със съучениците извън клас.
Решението кога да допусне за първи път детето си в интернет е изцяло на родителя. Още преди 3 години 50% от българските деца на възраст до 7 години бяха в интернет. Родителят е този, който трябва да прецени всички плюсове и минуси, имайки предвид не само развитието на детето, но и неговото обкръжение.
Ако повечето деца, с които то общува, вече ползват интернет, детето може да се почувства изолирано, ако няма достъп и дори да започне да използва интернет през устройство на приятел без знанието на родителя.
Но когато и да реши да пусне детето си онлайн, родителят трябва да проведе разговор с него за това какво е интернет: там е както и в света около нас – има много и най-различни хора; има неща, които могат да го смутят или уплашат.
Във всеки подобен случай, детето трябва да сподели с родител или друг доверен възрастен, а също и когато реши да установи контакт или приятелство с някого онлайн, да свали някаква програма или приложение.
За децата до 11-12 години е силно препоръчително да се инсталира някаква програма за родителски контрол и задължитено да се каже на детето, че това е за неговата безопасност.
По-сложен е въпросът със социалните мрежи, в които няма възможност за регистрация с възраст под 13 години. В същото време милиони деца по света под тази възраст са в тези мрежи – фейсбук, инстаграм, ТикТок и други. Тъй като най-често родителят помага на детето да си направи първия профил в социална мрежа, тъй като неговите връстници и приятели вече са там, и при ненавършени 13 години се избира фиктивна друга възраст, важно е да се знае, че профилите на непълнолетни се ползват със специални защити и е от съществено значение профилът на детето да е под 18 години.
Защо е важно да има контрол на родители и как е добре да се осъществява той, така че да не се нарушава личното пространство на децата, за да избегнем и момента, в който те биха започнали да крият нещата си от нас?
Всички изследвания и в България, и в другите държави показват, че когато дете попадне в рискова ситуация или има проблем онлайн, то е най-малко склонно да сподели с родител. Ако реши да попита някого, това е обикновено негов връстник, но в много случаи въобще не споделя с никого.
Затова доверието между родителя и детето трябва да се създава от първото му влизане в интернет с приятелски разговор и с уверението, че винаги може да попита, когато нещо го смути.
Този разговор обаче трябва да се поддържа постоянно и не толкова с плашещи предупреждения – колко е страшен интернет, а с проявяване на искрен интерес какво на детето му е интересно, какво ново нещо е видяло или научило в интернет, да покаже коя игра, видео или нещо друго ми е харесало. Забраните и плашещите предупреждения по-скоро ще накарат детето да намери начин да влиза в интернет извън контрола и знанието на родител или друг възрастен, а това означава също, че няма да сподели, когато се изправи пред реален риск онлайн.
Моля, кажете защо не е редно да се публикуват снимки с разголени части от телата на децата. Тук сякаш необходимостта да споделяме личния си живот или моменти от него замъглява усета ни за дискретност особено щом става дума за децата.
За щастие огромна част от днешните родители вече внимават с качването на снимки и видео на децата си в интернет. Това не беше така допреди 5-6 години.
Голи, разголени, неудобни за детето снимки не е редно да се появяват публично. Нека родителите ограничат достъпа до такива изображения само до най-близките си приятели онлайн.
Защото не е рядкост подобни снимки да се свалят и споделят в педофилските общности в интернет. Не е добра идея също да качваме снимки или видеоклипове, които могат да предизвикат подигравки от другите деца след години, когато случайно попаднат на тях – става въпрос за снимки на гърне, неподходящ вид поради прическа, облекло или нещо друго. Представете си тийнейджър, чиито връстници са попаднали на нещо подобно – защото в интернет нищо не изчезва и може да циркулира с години.
Има ли "техники", с които можем да избегнем атаките в интернет - било то свързани с агресия, сексуални предложения или др.?
Най-честият проблем в интернет за децата е онлайн тормозът от техни връстници. Ако детето има изградено доверие с родител или друг възрастен, се надяваме то да сподели. Тогава съветът е първо да опита да помоли човека, който го обижда, да премахне коментара, изображението или каквото и да е друго обидно съдържание.
В никакъв случай не трябва да се прибягва до обиди и закани, защото подгряването на конфликта може да го изкара от онлайн пространството и да доведе до физическа саморазправа.
Ако случаят е много сериозен, детето или родителят могат да се свържат с Консултативната линия на Центъра за безопасен интернет на тел. 124 123, през чат-модула на сайта на Центъра Safenet.bg или по имейл, за да получат съвет, адекватен за конкретния случай.
Могат също да подадат и сигнал през онлайн формата на същия сайт, като дадат описание на случая. Обаждането и сигналът могат да са анонимни по желание.
При сексуални предложения препоръчваме веднага да се подаде сигнал към Центъра за безопасен интернет, като се съхрани възможно най-много информация – линкове към профил, към определено съдържание, скрийншотове на чат – неща, които ще послужат като електронни доказателства за откриване на официално разследване.
А за да минимизираме този риск, трябва да сме внимателни с кого установяваме контакт или приятелство онлайн, да проверяваме дали профилът не е фалшив, а и да не ползваме сайтове и приложения, които имат ясна насоченост към установяване на интимни приятелства като Tinder например.
Какви сигнали най-често постъпват в Националния център за безопасен интернет и бихте ли обобщили дейността на Центъра?
Основната задача на Центъра за безопасен интернет е борбата със сексуалната експлоатация на деца онлайн. Става въпрос както за разпространяване на снимки или видео със сексуално насилие над деца, така и с опити за установяване на връзка с дете със сексуални намерения.
Годишно Центърът обработва над 8000 подобни сигнала и подава информация към отдел „Киберпрестъпност“ на ГДБОП, на друга партньорска онлайн гореща линия в друга държава, а също и към Интерпол.
Центърът е член на Международната асоциация на интернет горещи линии, в която членуват 43 държави, всяка национална линия има официално сътрудничество с националните полицейски органи, а като цяло – с Интерпол и Европол.
На второ място по сигнали и случаи, с които се занимава Центърът най-вече през Консултативната линия, е онлайн тормозът между самите деца.
Не трябва да се подценяват подобни конфликти и трябва да се полагат усилия те да бъдат потушавани още в самото начало.