„Очите са прозорец за душата" – всички сме чували тази крилата фраза. В подкрепа на народната мъдрост вече идва и науката. Според изследването на психолози от Йейлския университет повечето хора интуитивно чувстват, че тяхното „аз", или с други думи тяхната душа, съществува в или някъде около очите.
По време на експеримента на група възрастни и група деца до 5 години са показани серии с нарисувани герои, чиято позиция на душата те трябва да определят:
Резултатите показват, че повечето от четиригодишните и възрастните определят, че душата се намира някъде около или в очите на героя. Това важи дори за нарисуваното същество, което е извънземно със зелена кожа, чиито очи се намират на гърдите, а лицето му е празно. Това показва, че именно очите, където и да са те, а не мозъкът, са най-силно асоцирани и свързани с душата, пише "Списание 8".
Според автора на изследването Кристина Старманс фактът, че заключението се споделя от възрастни и съвсем малки деца, показва, че не е повлияно от културно развити разбирания, а може да се смята за напълно интуитивно, вродено чувство за това къде в телата ни е разположена душата.
Точно с тази част други експерти не са съгласни. Неврологът Робърт Бъртън, автор на многобройни книги и статии за връзката между тялото и съзнанието, казва, че най-интересните резултати от изследването са пренебрегнати. А именно – тази близо половин група деца, която е определила, че душата на извънземното се намира в главата му, независимо че е празна, а очите му са разположени на гърдите.
Междувременно всички възрастни са избрали очите на гърдите като мястото на душата при този казус. „Това предполага, че нещо се е променило между четиригодишна възраст и зрелостта, което се отразява на възприятието ни за идентичността на други хора", казва Бъртън.
Според него ние по-скоро се учим да асоциираме душата с очите, отколкото да го правим интуитивно още с рождението. Също така частта от мозъка, където се ражда самосъзнанието, наречена вентромедиален префронтален кортекс, се оказва точно зад очите. Възможно е, казва Бъртън, да чувстваме, че душата ни е физически разположена в близост до очите, защото нашата идентичност живее в невроните там.