Физици откриха система как "да изчезнеш за няколко секунди"

Физици оповестиха, че създали система за временна невидимост, чрез която събитие може да стане напълно неоткриваемо за частица от секундата, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

Експерименталната система е вдъхновена от изследванията върху прословутата невидима наметка, популяризирана от Хари Потър. Вместо да се опита да замаскира обект в пространството, системата го скрива от погледа във времето.

Получените резултати са значима крачка напред към създаване на цялостна пространствено-времева наметка, заяви съавторът на изследването Моти Фридман от Корнелския университет в Ню Йорк. Успехът на физиците е базиран върху свойствата на видимия светлинен спектър и факта, че цветовете, от които той е съставен, се движат с различна скорост.

Тази наметка на временната невидимост е свързана с разпространение на зелен светлинен лъч в оптичен кабел. Лъчът преминава през леща, която го разделя на две отделни фреквентности - синя светлина, която се движи малко по-бързо в сравнение с първоначалния зелен лъч, и червена светлина, която е малко по-бавна. Получената по този начин разлика между скоростта на двата лъча е увеличена чрез поставяне на прозрачна преграда.

В крайна сметка се получава "временна часова разлика" между червените и сините лъчи в оптичния кабел. Тя е от порядъка на едва 50 пикосекунди, които обаче са достатъчни, за да се вмъкне лазерно лъчение с различна фреквентност от тази на светлината в кабела.

След краткотрайното лазерно лъчение червените и сините лъчи са подложени на обратно въздействие - нова преграда този път ускорява червената и забавя синята светлина, а леща възстановява първоначалните два снопа светлина, за да създаде един-единствен зелен лъч.

Налице е и лазерно лъчение с продължителност 40 пикосекунди, което обаче остава напълно незабележимо, тъй като не е част от снопа фотони на възстановената светлина. "Методът напомня железопътен прелез на задръстен път, поясниха Робърт Бойд и Чжъмин Шъ от университета на Рочестър в Ню Йорк. Когато влакът наближава, колите спират на прелеза и това създава нещо като дупка в трафика. След преминаването на влака колите ускоряват, за да догонят онези пред тях. За външния наблюдател движението изглежда нормално и няма доказателства за минаване на влак на железопътен прелез. Следващият етап в изследванията ще е свързан с увеличаване на "времевата дупка", която замаскира събитието."

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".