Черна дупка разкрива част от тайните си

Какво поглъща черната дупка? Как се създава наблюдаваният край нея "приток" на материя? Международен екип от астрономи, които изследвали средата около една от най-светещите супермасивни черни дупки, известни на учените, се е опитал да отговори на тези въпроси, съобщи Франс прес.

Разположена на 500 милиона светлинни години от Земята в галактиката Маркариан 509, тази черна дупка е 300 милиона пъти по-масивна от Слънцето и продължава да нараства всеки ден, се казва в комюнике на Европейската космическа агенция (ЕКА).

С помощта на 5 космически телескопа, сред които "ХММ-Нютон" и "Интеграл" на ЕКА, средата, обгръщаща супермасивната черна дупка, е разкрила част от мистерията си. Прахът и газовете, които падат в черната дупка, образуват въртящ се около оста си диск. Преди да бъдат погълнати от нея, те се движат спираловидно с огромна скорост, излъчвайки силна светлина.

Черната дупка не поглъща цялата материя, която я обгръща. Енергията от лъчението е толкова голяма, че част от газовете са изхвърлени надалеч с голяма скорост. Огромните газови мехури, които се отскубват от средата около централната черна дупка в галактиката Маркариан 509, се движат в космическото пространство със скорост няколко милиона км в час. Тези "ветрове" в центъра на галактиката са с температури между 20 000 и 1 милион градуса по Целзий в зависимост от различните им съставки, уточнява Френският национален център за научни изследвания.

За своя голяма изненада астрономите констатирали, че повечето газове в тези "ветрове" произхождат от райони, които се намират на около 15 светлинни години от централната черна дупка. Следователно захранващият черната дупка резервоар от прах и газ е по-отдалечен, отколкото смятаха досега астрономите.

Над диска от материя, обгръщащ супермасивната черна дупка, астрономите открили също корона от много горещи газове с температура десетина милиона градуса по Целзий. Според астрономите присъствието й позволява да се разберат по-добре въпросното лъчение и наблюденията върху други галактики със супермасивни черни дупки. Резултатите от изследването са публикувани в Astronomy & Astrophysics.