Страх ли те е да не се изчервиш?

Тази болест си има и официално наименование - еритрофобия. От нея страдат най-вече жените, пише Дойче Веле. Защо?

"Всъщност проблемът не е в изчервяването, а в оценката за червенината" - казва германската психотерапевтка Дорис Волф и допълва: "За засегнатите хора това е нещо много неприятно, обезкуражаващо и срамно."

Страхът от изчервяването се появява в повечето случаи в младежките години и засяга най-често хората, които не се чувстват сигурни в себе си. Жените са по-засегнати от мъжете, а точните причини не са известни и до днес. "Вероятно е свързано с това, че в поведението си жените повече се ориентират според това, което е прието в обществото", е становището на Съюза на германските психиатри.

В началото обичайно има неприятни преживявания: човек се изчервява, срамува се и би искал да потъне в земята. Опасно става тогава, когато той започне да избягва сходните ситуации, започне да наблюдава тялото си най-внимателно и попада в един кръговрат от опасения и тревоги. Страхът се затвърждава - както при всяка друга фобия.

Този, който се изчервява, не е в състояние да се прикрие зад хладната външност. Така проявява несигурността си, а покрай страха може да се стигне и до загуба на контрола: с тялото се случва нещо, на което не може да се противодейства.

Общ за всички фобии е страхът, че "то" ще се случи отново. Затова препоръките са да се потърси професионална консултация с психолог, щом се стигне дотам страхът да води до ограничения в начина на живот. Психотерапевтът Михаел Шелберг от Хамбург споделя наблюденията си, съгласно които засегнатите все по-често не биват възприемани сериозно от околните - под мотото: "Ама това е сладко".

Повечето хора чакат твърде дълго, преди да се обърнат към специалисти. А ако страховете бъдат третирани своевременно, могат бързо да бъдат отстранени. Съветът на Шелберг към хората с еритрофобия е да овладеят техники на успокояване и отпускане. Мнението на експерта е, че е важно ситуацията да не бъде възприемана като по-драматична, отколкото е фактически. Утешението: тялото все пак не остава часове наред червено, а максимум десет минути.

Освен това повечето хора не обръщат чак толкова голямо внимание на изчервяването на другия. А ако го забележат, то предизвиква по-скоро симпатия. "Изчервяването изглежда автентично и неподправено. Освен това е познато на повечето хора", казва Шелберг. Той препоръчва като най-добро помощно средство дълбокото поемане на дъх, чрез което на тялото се дава сигнал "свободно".

Последвайте канала на