Как да контролираме астмата?

На 7-ми май отбелязваме Световния ден за борба с астмата.

Иницииран е от Глобалната инициатива за aстма (GINA) и се провежда всяка година в първия вторник на месец май.

За отбелязването му в България редица асоциации и дружества обединяват сили.

Бронхиалната астма е едно от най-честите хронични незаразни заболявания, което засяга над 260 милиона души и е отговорно за над 450 000 смъртни случая всяка година в световен мащаб, повечето от които могат да бъдат предотвратени. Заболеваемостта от астма продължава да нараства и в България страдат над 400 000 души, коментира пред Novini.bg д-р Александра Червениванова, която е част от Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

Тази година GINA избира темата „Образованието за астма има значение“ и подчертава необходимостта от повишаване осведомеността на пациентите с астма за възможностите как да „управляват“ заболяването си и как да разпознават необходимостта да потърсят лекарска помощ. Здравните специалисти са призовани да повишат информираността си относно публикуваните доказателства за ефективно и оптимално лечение на своите пациенти с астма. Най-честите въпроси, които се обсъждат са: неточна диагноза, недостатъчна употреба на инхалаторни противовъзпалителни кортикостероидни медикаменти, прекомерна употреба и зависимост от краткодействащи бета2-агонисти, неразпознаването на пациенти, нуждаещи се от по-нататъчна специализирана оценка, отбелязва д-р Червениванова.

С понятието тежка астма се определя бронхиална астма, която е трудна за лечение, остава неконтролирана, въпреки придържането на болните към оптимална терапия.

Делът на пациентите с тежка астма е около 3.7 % от всички астматици, казва още специалистът и подчертава, че тежката астма, която е недостатъчно добре контролиранa, има следните симптоми: честа кашлица, хрипове или задух, събуждане през нощта със затруднено дишане, повтарящи се хоспитализации, посещения в спешното отделение или необходимост от орални кортикостероиди при екзацербации (обостряния). При тези пациенти, при които не се постига контрол на заболяването, международните ръководства препоръчват прилагането на биологична терапия. Биологичните медикаменти са моноклонални антитела, които блокират патологичните патофизиологични и имунологични механизми и пътища, водещи до възпаление на дихателните пътища, което причинява клиничната картина на астмата. Биологичните терапии са различни с това, че тяхна мишена са антитела, възпалителни молекули или клетъчни рецептори, участващи във възпалителния процес, пояснява още д-р Александра Червениванова.

В клиниката по пневмология и фтизиатрия към ВМА е регистрирана Комисия за биологично лечение на тежка астма, една от шестте, функциониращи в България. Всяка комисия прави анализ на историята на болестта, състоянието и лечението на пациентите, предложени за биологична терапия и при покриване на установените критерии го насочва за одобрение от НЗОК.

Достъпът на пациентите с бронхиална астма до съвременни и иновативни лечения е ключов фактор за подобряване качеството на живот на тези пациенти – намаляване броя на хоспитализациите, намаляване на годишния брой на обострянията, подобряване на белодробната функция, ограничаване употребата на кортикостероиди.

Преминаването към електрически автомобили може да намали астмата сред децата

Добрият контрол на симптомите на болестта намалява периодите на временна нетрудоспособност, прогресията на болестта и преждевременната смърт, категорична е д-р Червениванова.

Последвайте канала на