Как едни чакат месеци, а дори години за трансплантация - други са с предимство?

Официалната ни позиция като организация, която обединява 80 пациентски организации от различни заболявания, е свързана с това, че информацията е предварителна. Настояваме компетентните органи да предоставят адекватна информация след съобщеното от министъра на здравеопазването. Доста притеснително е това, което всички чухме. Ако се окаже вярно, това ще бъде огромна тежест върху развитието на трансплантациите в България. Това коментира пред Bulgaria ON AIR председателят на Националната пациентска организация Наталия Маева.

"Информацията от вчера беше един от поредните пирони в ковчега на българската трансплантация", подчерта тя.

И определи изнесената от министър Кацаров информация като голяма изненада. По думите ѝ да чуят такава информация е невероятен стрес за хората, които се борят за своя живот и очакват трансплантация.

"Аз чаках 11 месеца, които бяха адски дълги, едно безвремие. Трябва да си много здрав психически, за да издържиш на това напрежение, докато дочакаш донорската ситуация. В България пациентите нямат допир до психолози, нямат директен контакт с лекарите", посочи още Маева.

Стойчо Кацаров: Незаконни трансплантации и злоупотреби в болница "Лозенец", освобождавам ръководството

Тя изтъкна, че в България за вписване в листа на чакащите се прави типизация, без да се правят всички изследвания, които да покажат дали пациентът отговаря на всички изисквания да бъде подложен на трансплантация. Докато в Австрия лекарският екип казва, че е време за вписване в листа на чакащите и едва тогава се започват всички изследвания. Провежда се и едномесечен курс на рехабилитация, който в България липсва, стана ясно от думите ѝ.

Маева каза още, че над 1000 българи чакат за трансплантация в момента, като около 900 от тях очакват бъбречна трансплантация. Липсва ни логистика, липсват препарати за самата операция и след нея, алармира тя. По време на пандемията имало и случаи на белодробно трансплантирани пациенти с развито онкологично заболяване, един от препаратите не е разрешен за употреба в страната ни.

"Миналата година бяха изпратени (на обучение в чужбина - бел. ред.) двама български лекари от ВМА, но предвид пандемията така и не успяха да завършат своето обучение във Виена. Проследяването се извършва от Военна болница, а на всеки 3 месеца, на добра воля от австрийската клиника, трябва да пътуваме до Австрия за контролни прегледи", обясни Маева.

Министър Кацаров назначи нов състав на Съвета на директорите на МБАЛ „Лозенец“

"Според неофициална информация, около 30 български пациенти миналата година са били трансплантирани в Турция. Казусът, който сега наблюдаваме в България, е подобен на това, което правят българските пациенти, които нямат опция да чакат тук и търсят бърз вариант за решаване на своя проблем. Трансплантациите в чужбина се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването", коментира още председателят на Националната пациентска организация.

Последвайте канала на