Търсят се 250 спешни лекари в държавата

Над 250 незаети места за лекари има в центровете за спешна помощ в страната и техните филиали. На практика те работят с наполовина по-малко медици, отколкото е необходимо, съобщава „Монитор“.

От дефицита не е пощадена и столицата.

„В столицата липсват хора за 66 екипа. За град с тези мащаби те трябва да бъдат 80, но сформираме между 12 и 14“, каза говорителят на ЦСМП за София – град и област Катя Сунгарска. 32 са лекарите в центъра в Добрич, като работещите там са общо 184 човека. Те отговарят и за филиалите в Балчик, Каварна, Тервел, Шабла и Генерал Тошево.

„Свободните места за доктори са 10“, поясни шефът на ЦСМП в Добрич д-р Огнян Господинов. По думите му натовареността на професията е причина за незаетите щатове. “След като индексираха заплатите и облекчиха процедурата за специализации на младите лекари, кандидатите за работа в центъра се увеличиха“, уточни д-р Господинов.

Само през 2018-а там са назначени 20 новодипломирани медици от Медицинския университет във Варна. От тях обаче вече са започнали да напускат заради неблагоприятните условия на труд. Младите доктори се задържат около година. Според шефа на ЦСМП Добрич по-голям проблем от незаетите щатове е текучеството. Шефът на ЦСМП във Варна д-р Мая Рашева също смята, че текучеството на кадри създава сериозни трудности. Там също назначават млади лекари всяка година, но те се задържат за кратко. В спешния център на областта работят предимно пенсионери.

“Към настоящия момент имаме недостиг от 10 лекари, но при положение, че по щат са 126, успяваме да преодолеем липсата им. Това са горе-долу лекарите за екип и половина. Ако ги нямаше пенсионерите, нямаше да можем да изпълняваме ангажиментите си. Те са около 15 лекари и още толкова медсестри. Общо около 30 души, на които продължаваме да разчитаме”, коментира д-р Рашева.

Проучване на кадровия състав в спешния център във Варна с филиалите му в областта показва, че повечето от медиците са в зряла и пенсионна възраст, като в общините Вълчидол, Дългопол и Провадия филиалите се обслужват само от пенсионери поради липсата на желаещи да работят в по-отдалечените райони. Д-р Рашева обясни още, че звеното не може да си позволи да освобождава хора пред пенсия, тъй като ще изпадне в криза за специалисти. 22 са екипите на територията на областта, които обслужват население от близо половин милион души.

Извън Варна има 9 филиала, като в Девня, Провадия и Долни чифлик работят по 2 спешни екипа, а в останалите малки общини са по един. В Бяла е най-новият филиал, където има недостиг на щат и в определени моменти, след повикване на адрес, се налага да затворят центъра и да изпълнят визитата, а тези, които са се насочили със здравословни оплаквания към филиала, ги изчакат да се върнат.

“През последните години се забелязва интерес на младите специалисти към професията, която е добра школа за тях”, казва още д-р Рашева.

Спешният център във Варна винаги е имал необходимост от кадри. Съществуването на Медицинския университет в града решава донякъде проблема, тъй като след дипломиране в спешния център постъпват млади лекари. Някои от тях остават за по-дълго време, ако успеят да се уредят за специализация. Сред причините за ранно напускане са също намирането на по-сигурно и спокойно работно място, заминаване на работа в чужбина или по-изгодна специализация. Сега млад лекар започва работа във варненския спешен център със стартова заплата от 1236 лева, фелдшер – с 951 лв. и медсестра – с 866 лв.

В Търговище към момента има необходимост от петима лекари, разказа директорът на ЦСМП в града д-р Янка Андреева. Общият брой на работещите медици и обслужващ персонал е 121 човека. „Независимо, че заплатите се индексират и в последно време хората получават добри пари, няма много желаещи да работят при нас, тъй като графиците са натоварени, работата е отговорна“, коментира още д-р Андреева.

Последвайте канала на