Излишните болнични легла са главно в София и Пловдив

5892 са излишните легла за активно лечение в болниците у нас, като основно излишъкът е съсредоточен в София и Пловдив. Използваемостта на тази база рядко надхвърля 70%, а над половината области имат нужда от още общопрактикуващи лекари. Това показва проектът на Националната здравна карта, публикуван от Министерство на здравеопазването (МЗ) за обществено обсъждане.

Когато съществуващият брой болнични легла и медицински дейности на територията на една област превишава конкретните потребности, определени с картата, ново лечебно заведение няма да може да сключва договор с НЗОК до актуализация на картата, пише в доклада на здравния министър Кирил АнаниевКирил Ананиев е министър на здравеопазването в третия кабинет на Бойко Борисов. Роден е през.

В оценката за въздействието на картата пък е записано, че се очаква още тази година по нейните критерии да се сключват новите договори с болниците, благодарение на което ще се постигне финансова дисциплина.

Приемането на нова Национална здравна карта се налага, след като миналата година ВАС отмени по формални причини предишния вариант на картата - защото не беше публикувана в Държавен вестник. За настоящия проект са ползвани данни от РЗОК и РЗИ за 2017 г. и статистика на НСИ от 2016 г. Според презентацията на МЗ у нас има налични 38 803 болнични легла, а при 100% използваемост ще са достатъчни 24 723 легла. Предложени са обаче 32 913 легла със 75% използваемост, което означава, че ще има свободен ресурс от 8190 легла.

Най-голямо разминаване между наличности и нужди има в София - в столицата има 9808 регистрирани легла, а като необходими са преценени 8151. Това означава, че за 1657 легла болниците следва да не получат финансиране от касата. Голям излишък има и в Пловдив - при 5534 налични легла в областта, експертите преценяват конкретните потребности на 4397 легла, т.е. в повече са 1137 легла. 456 легла в повече има във Варна, където болниците към момента разполагат с 2498 легла, а им стигат 2042. 405 са излишните легла в Пазарджик, където наличната база е от 1677 легла, а потребностите са от 1272 легла. В Плевен има 1869 легла, от които 361 не са необходими.

Само в две области има недостиг на легла за активно лечение - Шумен и Бургас. В Шумен в момента има 569 легла, а трябва да са 621, а в Бургас болниците имат 1543 легла при необходими 1555.

При личните лекари ситуацията е слабо подобрена спрямо предишни години. Общо джипитата с договор с НЗОК са 4293 при необходими 4787. Най-голям недостиг има в Кърджали - там има само 61 джипита при нужни 100. В Разград общопрактикуващите с договор с касата са 48, а са необходими 77. В Русе има 107, а трябват 149. В Търговище регистрираните джипита са 49, а трябват 76. Няма лични лекари не само по селата - в София не стигат 71 (811 регистрирани при 882 необходими). Може да се каже, че проблем няма във Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, Стара Загора, Софийска област, Шумен, където или необходимият брой лекари е наличен, или пък недостигът е само в рамките на 1-3 позиции.

Използваемостта на легловата база в болниците е между 60 и 70% в повечето области. В Шумен натовареността е най-висока - 82%, в Габрово е 78%, в Хасково - 70% и т.н. В София използваемостта е 61%. Извън общата картина се забелязват някои сериозни дисбаланси. В Софийска област например е посочена 384% използваемост на леглата за ревматология, в Плевен, Шумен и София има над 100% използваемост на местата за лъчелечение, в Пазарджик пък леглата за кожни и венерически болести се използват на 129%. В Разград има 0% използваемост на леглата за вътрешни болести, но 210% - на тези за нефрология.

Последвайте канала на