Нилската треска стигна до България

Започва масово изследване на кръвни проби от хора с фебрилно състояние в търсене на вируса на западнонилската треска. Почти сигурно е, че той ще бъде открит у нас. Това съобщи държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев при отбелязването на 50 г. от сертификацията на България като страна без малария.

В последните години има случаи на западнонилски енцефалит във всички съседни страни, само тук вирусът не е открит у хора, каза проф. Ива Христова, шеф на лаборатория в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Вирусът е потвърден у коне в района на Шабла-Дуранкулак, което значи, че той е в България. Заболяването протича неспецифично - с повишена температура и болки в мускулите и ставите, а след време се развива менингит или енцефалит. В огромната част от случаите обаче остава под формата на фебрилно състояние.

Два случая на малария изправиха на крак противоепидемичния контрол у нас за седмица. Болестта е потвърдена при мъж във Варна, който е работил в Африка. Той е открит навреме и се лекува, каза д-р Кунчев. Съмнение имаше и при 15-годишно дете от Афганистан от бежанския лагер в Харманли, но то отпадна точно един час, преди детето да избяга от инфекциозното отделение и да потъне някъде в страната", добави той.

Бежанският поток и промените в климата са основните заплахи за поява на местни случаи на малария, както и за други нехарактерни за нашия регион трансмисивни инфекции - предавани от кърлежи, комари, гризачи и др., каквито са денга и чикунгуня. Най-рискови заради климатичните промени са районите на реките Места и Струма, както и Южното Черноморие. Тигровият комар, който може да пренася екзотичните инфекции денга и чикунгуня, освен край Созопол вече бил открит и по поречието на Дунав и в Благоевградско. Такива комари се улавят, типизират се и тази година ще се изследват за носителство на вирусите на опасните инфекции в НЦЗПБ.

"Европа трябва да насочи вниманието си към Балканите, защото е ясно колко нисък е рискът от такива инфекции за скандинавските страни например. Нужно е сътрудничество на Балканите и в рамките на тази инициатива очакваме 10 лекари от Македония, които ще се обучават в НЦЗПБ на диагностика и терапия на трансмисивни инфекции", каза още д-р Кунчев.

Бежанците у нас се изследват за малария, но центърът в Харманли продължава да няма медицински пункт, което много затруднявало процеса.

Децата бежанци се изследват за ентеровируси включително детски паралич, а възрастните - за малария и туберкулоза, мрежата на регионалните здравни инспекции върши огромна работа, каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ.

Последвайте канала на