Бежанец със СПИН влязъл тайно през границата

Болен от СПИН бежанец за малко не почина в Харманли, след като се оказа, че не е диагностициран на влизане в България.

Месец след като бил настанен в лагера, състоянието му се влошило драстично. След преглед и изследвания в местната болница било установено съмнение за HIV, което било потвърдено от националната референтна лаборатория. Болният сириец бил изпратен по спешност за София, където се лекува в момента. Името му се пази в тайна, пише в. Монитор. През тази година поне 80 бежанци са били стоварени пред вратата на лагера, без за тях да подозират властите, било гранични, „Миграция“ или ДАБ, каза началникът на лагера о.з. полковник Марко Петров. Новодошлите били неизследвани и вероятно някои са останали такива през традиционно занижения здравен контрол в лагера.

Поради липса на лични лекари за бежанците много от тях влачат хронични, при някои недиагностицирани заболявания, които с времето се влошават. Бежанците допълнително затрудняват процеса, като отказват да признават болести или отказват наше лечение. Майка на дете със синдрома на Даун отказвала лечение в България и настоявала за чужбина. Още по-драстичен е случаят с 9-годишния Хусаин. Момчето е с детска церебрална парализа. И тук 32-годишната му майка не желаела местните здравни услуги и настоявала детето й да се лекува в Германия. На лекарите, които са назначени на граждански договор към лагера, обаче направило впечатление както крайната отпадналост на детето, така и множеството гноясващи рани по главата и тялото му.

Хусеин бил на 9 години, но тежал едва 12 килограма и не можел да ходи сам. Детето страдало и от остро вирусно заболяване на дихателните пътища, но майката отказала да лекува и това. Лекарят Елена Дачева пък определила раните по тялото като травматизъм, който може да е причинен и от побой, и незабавно сезирала социалната работничка към лагера Наталия Дрехарова. На 29 август детето е било изведено от социални и полиция и настанено за лекуване в хасковската болница.

Около 500 000 души у нас са заразени с вируса на хепатит В и С, показват неофициалните данни, но голяма част от тях дори не подозират. Това съобщиха от сдружение „Хепасист” и поясниха, че заболяването няма ясни симптоми. Затова оттам препоръчват профилактичните изследвания, като най-сигурна мярка инфекцията да бъде откривана рано, когато се и лекува по-успешно.  

Повече от 500 млн. са хората, живеещи с  хепатит В и хепатит С. Хроничните хепатити крият сериозни рискове от тежки усложнения. Ако  не бъдат лекувани, те могат да доведат до цироза и рак на черния дроб. Усложненията вследствие на цирозата могат да бъдат смъртоносни, a ракът на черния дроб е почти винаги фатален. Само в Европа заболелите  възлизат на 14 млн. души, като годишно 122 хил. от тях умират. Безплатни скринингови изследвания за хепатит B и C и ХИВ/СПИН ще се проведат на 29 септември в Лом, а на 30-и в Монтана, съобщиха още от сдружение „Хепасист”.

Последвайте канала на