Ледникът „Страшния съд“ вещае световна трагедия

От 2018 г. екип от учени, формиращи International Thwaites Glacier Collaboration, изучава отблизо Туейтс, често наричан „ледника на Страшния съд“, за да разбере по-добре как и кога може да изчезне.

Преди новите проучвания се знаеше сравнително малко за механизмите на неговото движение. „Антарктида остава най-голямата дива карта за разбиране и прогнозиране на бъдещото покачване на морското равнище“, казаха учените от ITGC в изявление.

Чрез изображения, изпратени от Icefin, те откриха, че ледникът се топи по неочакван начин, като топлата океанска вода може да тече през дълбоки пукнатини и „стълбищни“ образувания в леда.

Друго проучване използва сателитни и GPS данни, за да разгледа въздействието на приливите и отливите, и установи, че морската вода е в състояние да изтласка топла вода под леда на разстояние от над 10 километра, причинявайки бързо топене.

Учените прогнозират, че целият Туейтс и Антарктическият леден щит зад него може да изчезнат през XXIII век. Дори ако хората спрат бързо да изгарят изкопаеми горива, което не се случва, може да е твърде късно да го спасим.

Учени, използващи ледоразбивачи и подводни роботи, откриха, че ледникът Туейтс в Антарктида се топи с ускоряваща се скорост и може да бъде на необратим път към колапс, което означава катастрофално глобално покачване на морското равнище, съобщава Си Ен Ен.

Техните открития, представени в редица изследвания, предоставят най-ясната картина досега на този сложен, постоянно променящ се ледник. Перспективата е „мрачна“, казаха учените в доклад, публикуван в четвъртък, разкриващ ключовите заключения от техните шест години изследвания.

Учените отдавна знаят, че Ледника на Страшния съд с размерите на Флорида е уязвим, отчасти поради географското си разположение. Земята, върху която се намира, се наклонява надолу, което означава, че докато се топи, повече лед е изложен на сравнително топла океанска вода.

През последните шест години наборът от експерименти на учените се стремеше да внесе повече яснота. Те изпратиха робот с форма на торпедо, наречен Icefin, до заземителната линия на Туейтс, точката, в която ледът се издига от морското дъно и започва да плава, ключова точка на уязвимост. Първият клип на Icefin, плуващ до заземителната линия, беше емоционален, каза Кия Ривърман, глациолог от университета в Портланд. „За глациолозите мисля, че това имаше емоционалното въздействие, което може би кацането на Луната имаше върху останалата част от обществото“, каза тя на конференция. „Беше голяма работа. Виждахме това място за първи път”, пише Телеграф.

Екип, включващ Джулия Уелнър, професор в университета в Хюстън, анализира ядрата на морските седименти, за да реконструира миналото на ледника и установи, че той е започнал да се оттегля бързо през 40-те години на миналия век , вероятно предизвикан от много силното събитие Ел Ниньо - естествено колебание на климата, което има затоплящо въздействие.