Петър Витанов: ЕС ще вложи 60 млрд. евро в България за декарбонизация

Когато Европейския съвет вземе решение, относно санкциите към Русия, Комисията го опакова юридически. Ние тук нямаме отношение към този тип санкции. Ние можем да изразяваме позиция с резолюции, както сме правили или посредством друг тип действия. Това заяви пред репортер на Novini.bg в Брюксел евродепутатът от БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е Петър ВитановПетър Витанов е роден на 18 април 1982 г. в Сливен. Завършва Английската гимназия в София. Владее.

Мнозинството от евродепутатите бяха декларирали подкрепа за налагане на пълно ембарго. Ние като български социалисти по-скоро имахме различно мнение що се касае до енергийното ембарго. От една страна страна беше засегнат въпросът с ядреното гориво, с газа и петрола. По трите параграфа гласувахме срещу налагане на ембарго. Считаме че държавата ни е твърде зависима и непропорционално ще бъде ударена от тези санкции. Бих казал по-тежкото, отколкото адресата. Затова бяхме с по с по-особено мнение. Тези санкции, които се налагат трябва да бъдат пропорционални, каза още той.

Петър Витанов: Брюксел взе решение в полза на България

По думите му за някои държави санкциите не означават нищо, но за други имат много тежки ефекти, защото географски са по-близо до Русия и през годините не са успели да диверсифицират своите източници.

За тях би следвало да има разбиране и някаква отстъпка. Не можем да си съсипем икономиката, защото не разполагаме с достатъчно надеждни трасета или други енергийни източници и не може българските граждани да страдат от това, коментира той. Шестият пакет не променя по-скоро нещата за България, което е добре, допълни той.

След месец на преговори все още не е взето политическо решение този пакет да се наложи, а Унгария възнамерявала да наложи вето върху него. Въпреки че нейните искания са удовлетворени с тръбопровода и възможността да продължава да закупува руски петролни продукти. За България е хубаво, че получава разбиране от европейските партньори и получава изключение от този шести пакет, посочи още Витанов.

Евродепутатът коментира и политиките за декарбонизация.

Това, което може да се направи по декарбонизацията е намаляване на нуждите от петрол изобщо - като електрификация на транспорта. ЕС отделя много средства. Както по Плана за възстановяване, така и по многогодишната финансова рамка за следващия програмен период от 7 г. Близо 30% от всички пари, които ще дойдат в България - това са около 60 млрд., могат да отидат за политики по декарбонизация, обясни още той.

Според Витанов много съществена част е електрификация на транспорта.

Има около 3000 електрически автомобила на територията на България. Трябват комплексни мерки, за да се намалят емисиите в сферата на транспорта - да се акцентира върху жп транспорта, като най-екологичния. Значително да се подобри не само подвижния състав, но и инфраструктурата. До колкото знам правителството възнамерява да закупи нови вагони. Това, което трябва да се направи е да се електрифицира градския транспорт. Все повече общини минават на такъв. По отношение на частния транспорт трябва да се създаде подходяща градска среда за използването на други видове транспорт, не автомобили - велосипеди, тротинетки или друг тип средства за придвижване, които са екосъобразни. Да има и акцент върху споделеното пътуване. Електрификацията на частния транспорт отнема години, но когато се насърчава, може да се случи. И се счита, че 2026 г. ще е тази, в която конвенционалните автомобили ще изравнят цената на електрическите, а те дори може да станат по-евтини, обясни Витанов.

Според него процесът по електрификация на транспорта е важен за България по няколко причини.

Ще допринесе за по-чист въздух, но и възможност за откриване на нови високотехнологични работни места. В България никой няма да бъде засегнат от спирането на производството на двигатели с вътрешно горене. Ние сме една от малкото държави, които нямат директно автомобилно производство. Произвежда различни компоненти за автомобили и нито един от тях не е свързан с двигатели с вътрешно горене, допълни Витанов.

Произвеждаме софтуер и по данни на клъстъра на електромобилите у нас е възможно да се създадат 50 хил. нови работни места. Колкото по-бързо този тип автомобили намери място в българската действителност, колкото по-бързо стане масово, толкова по-бързо ще се създаде пазар втора ръка за тях. Толкова по-достъпни ще бъдат за средната ръка българи, каза още той.

Витанов посочи, че създаването на инфраструктура за зареждане върви като паралелно законодателство в ЕС.

До 2035 г. трябва да имаме достатъчно на брой зарядни станции, които да са разпределени географски, да са бързо зареждащи, частни, публични. Ако се спази няма да имаме проблем с инфраструктурата, коментира евродепутатът. 

По думите му само пет държави в Европейския съюз не предоставят стимули за закупуване на електрически автомобили.

Стимулите могат да приемат различна форма - дали с намаляване на данъците или най-малко климатичната им компонента, такси и данъци за автомобила. Ако той щади околната среда, би трябвало да са по-ниски. И другото е директно финансиране за част от стойността за закупуване на електромобил, но по определени и строги критерии до определени киловати. Не може държавата да подпомага някой баровец и да му додаде 10 хил. евро да си купи „Тесла“ за 100 хил. евро. Това не би трябвало да е начинът, по който държавата подпомага. Затова трябва да има критерии за електрически форми на транспорт - автомобили, мотоциклети, тротинетки. Там е възможно държавата да подпомогне. Големият проблем в момента е, че Европа произвежда висок клас електрически автомобили. В Китай например всичко е нисък клас и е достъпно дори за масовия китаец, те успяха да прескочат цяло едно поколение и от рикшите се качват на електроавтомобили и имат изградена цяла екоинфрструктура. Тук Европа трябва да последва добрия пример, да акцентира върху по-ниския клас автомобили, които са достъпни за масовия европеец, обясни Витанов.

Това е част от Зелената сделка и финансирането ще дойде от там. Но е въпрос как държавата ще насочи и разпредели този ресурс. По-добре да имаме по-нисък клас електроавтомобили, но да са по-масовия българин. В България се предвижда започването на проекта за електроавтомобили в Ловеч. Но вече има производители на електрически автомобили в Русе. България може да използва средствата, за да развие този тип производство, иточни още Витанов. 

По материала работеха Виолета Симеонова и Галя Георгиева

Последвайте канала на