Идва ли краят на "експеримента" в САЩ и какво е Проект 2025?

Слушай новината

На дебатите в Конгреса на САЩ за първия импийчмънт на президента Доналд Тръмп през 2019 г. често бе цитирана прочута фраза от преди векове, която - заради изключително високите залози за съдбата на страната - отново ще бъде бъде напомняна на американците в месеците до изборите на 5 ноември за президент и парламент.

През 1787 г., когато съставили първата истинска конституция на САЩ, Бенджамин Франклин бил пресрещнат от развълнувани граждани пред Залата на независимостта във Филаделфия с въпрос "Какво ни носите? Република или монархия?". На което единият от "бащите основатели на нацията" отвърнал в характерни си стил: "Република, ако успеете да я задържите".

Мнозина не знаят, че след това той добавил още нещо важно, но над 230 години по-късно и съкратената версия на думите му достатъчно добре описва ситуацията в днешна Америка, пише "Дневник".

През ноември 2023 г. - година преди вота за президент - над половината от хората в най-голямата икономика в света с най-силната армия на планетата и претенция страната им да е пътеводна светлина за свободата, са недоволни от демокрацията си, която още в зората си е била наричана "експеримент". Растящото желание за изолационизъм в американското общество може да постави под въпрос ангажименти на страната в съюзите, в които участва. А по света има достатъчно лидери и предводители опортюнисти, чакащи да се възползват от това.

Проблемът е, че за пръв път от поколения насам "експериментът" в САЩ е заложен на карта на президентските избори. Начинът, по който опонентите на републиканците - и демократите в частност - се справят с радикализираната десница на Доналд Тръмп, ще определи дали демократичните норми ще оцелеят.

Тръмп нарече Байдън "разрушител на американската демокрация"

Аргументът, че Тръмп е симптом на множество проблеми на американското общество, а не причина за ерозията на демокрацита, пропуска решаващ момент. Икономическата и културна несигурност на страдащите от ефекта от глобализацията и слабото упрвление не се превръщат автоматично в социално разделение, радикална поляризация между двете водещи партии и изборно насилие. Лидерството има значение, а Тръмп - един от най-могъщите лидери в новата история на САЩ - използва тактика да сее раздори, за да втвърди и мобилизира базата си от ядосани, силно мобилизирани и радикализирани симпатизанти, написа неотдавна за "Чатъм хаус" Д-р Лесли Винямури от Академията "Елизабет II" за лидерство в международните отношения.

Какво е "Проект 2025"

Ако той стигне до изборите през есента и победи, за новия му мандат Белия дом вече е подготвена подробна програма за управление още от първия ден. "Проект 2025 г.", съставен от 30-ина автори и заемащ почти хиляда страници, бе представен през август от консервативната фондация "Херитидж" в сътрудничество с над 50 сродни институти и фондации.

Екипът на Тръмп използва изкуствен интелект, за да „подбере армия“ от лоялни служители за „безпрецедентна концентрация на властта“

Сред множеството планирани стъпки е предвидена незабавна тотална реформа на министерството на правосъдието (към него са прокуратурата, контраразузнаването и органите на реда) и Пентагона, както и промяна с президентска заповед на статута на федералните служители така, че Тръмп (или който и да е републикански президент) да може още в първия си работен ден на 20 януари 2025 г. да уволни поне 50 хиляди федерални служители в администрацията. На тяхно място ще бъдат назначени такива, за които лоялността към президента ще има значително по-голяма тежест.

Завоят в икономическата и външната политика ще дойде съвсем малко по-късно. В момента изглежда, че на 5 ноември ще се реши в ръцете на коя партия ще отиде контролът над Белия дом и двете камари на парламента, но вероятността това да е тотално доминираната от Тръмп партия на републиканците е сериозна. Така той ще може и с достатъчно бързо одобрение в Камарата на представителите и в Сената да предприеме драстични действия, които да променят баланса за сигурността в Европа, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския район.

Едва ли Тръмп би извадил САЩ от НАТО, но със сигурност рязко ще засили натиска европейските партньори да си поемат разходите (включително помощта за Украйна) и да си оправят армиите и отбранителната индустрия, докато премества бойни части към напрежението с Китай около Тайван и Южнокитйско море. Основната идея е, че Тръмп е можел да извърши това още в първия си мандат, но бил спънат от бюрократите и "дълбоката държава". Сега тази грешка нямало да се повтори.

Казусът с 14-та поправка на Конституцията

Първичните партийни избори в САЩ започват до дни, но въпреки неоспорваната му популярност сред републиканците, не е сигурно, че Тръмп ще стигне да спечелване на номинацията им за кандидат за Белия дом. В голяма степен това зависи от съда и в два щата той му забрани да участва в тази партийни гласувания. В тях - а този аргумент се изтъква от мнозина юристи и на федерално ниво - се позовават на 14-та поправка на Конституцията на САЩ. Тя е приета на 9 юли 1868 г. след Гражданската война и в нея се говори за престъпване на положена клетва, като се казва:

Никой, бил той сенатор, конгресмен или електор за президент и вицепрезидент на САЩ или граждански или военен служител на САЩ или който и да е щат, който е положил клетва (...) да спазва Конституцията, не бива да участва в бунт или въстание срещу нея или да помага или благоприятства враговете ѝ. Сянката на клетвопрестъпник продължава да тегне над Тръмп, особено след щурма срещу Капитолия на 6 януари 2021 г.

73% от американците искат следващият им президент да разбира от криптовалути и ИИ

"Политическият дебат твърде често е белязан от отхвърляне на самата легитимност на ценностите, поддържани от членовете на противниковата партия. Това създава политически контекст, в който възможностите за създаване на междупартийни коалиции и постигане на компромиси, основа на демократичната практика, се стесняват. Двупартийността, която допринесе за успеха на Байдън при приемането на законопроект за инфраструктурата преди две години, бързо се превръща в историческа реликва. Перспективите за преодоляване на партийните различия и връщането на радикалните републикански сили в общ разговор изглеждат мрачни. Един от пътищата за това, постигането на консенсус дори около минималистична кошница от политики, е все по-невъзможен", коментира още Лесли Винямури.

Тя напомня и за контекста, в който се развиват изборите през 2024 г.:

Още през 2017 г., малко след встъпването в длъжност на Тръмп, Economist Intelligence Unit понижи ранга на Америка от "пълна" демокрация до "недостатъчна". През 2021 г. Freedom House заяви, че поради фактори, включително дезинформация около пандемията и опити за отмяна на изборите през 2020 г., тя е понижила оценката за демокрация на Америка с 3 пункта.

Към 2020 г. процентът на републиканците и демократите, които гледат на членовете на другата партия като на заплаха за ценностите на страната, се доближи до 80 процента, съобщиха социолозите от Pew Research Center (през 2014 г. той е бил под 40 на сто).

Христофор Караджов: Никога не бих вадил Тръмп от сметката

Усилията за намаляване на неравенството в доходите досега са се провалили и данните в щатите, често сменящи симпатиите си между двете партии, показват, че ситуацията е по-лоша от всякога, според последното проучване на Федералния резерв за потребителските финанси.

Изборите в САЩ през 2020 г. пострадаха от вътрешни източници на дезинформация и дезинформация, дори повече, отколкото от чужда намеса. Днес онези, които се борят да разкрият тези изкривявания, са подложени на политически натиск от републиканските последователи на Тръмп, които определят тези усилия като подкрепян от елита "цензурно-индустриален комплекс", предназначен да атакува свободата на словото.

Днес тактиките, които представляват почти ежедневна атака срещу демокрацията, са напълно вкоренени в части от американското общество и са характеристика, а не грешка, на MAGA крилото на Републиканската партия. Това включва отхвърляне на факти, доказателства и в крайна сметка на науката като основа за правене на политика (това важи особено за климатичните и здравните политики).

Не са малко политиците и популистите по света, включително в ЕС и България, които са изкушени или вече използват такава радикализация, щом тя е позволена в САЩ.

Le Figaro: Израел ще победи Хамас, но "САЩ ще загубят глобалната информационна война“

Казаното дотук не означава, че доста възрастният президент Джо Байдън и демократите не допускат грешки и в партията им няма твърде леви и радикални групи. Но гласовито MAGA малцинство в Америка оспорва нормите и институциите, които са градивните елементи на демокрацията. А глобалната роля на Америка и отговорностите ѝ за световния ред зависят от силата на нейната собствена демокрация. Поради което изборите в САЩ представляват проблем с екзистенциални за демокрацията и в страната, и в чужбина.

Въпреки основателната тревога, има причина да за предпазлива увереност в бъдещето на демокрацията в САЩ.

Все пак по време на бунта от 6 януари 2021 г. Конгресът се върна на залата и потвърди резултатите от изборите през 2020 г., на които президентът Джо Байдън спечели. Гражданският сектор получава засилващата се подкрепа и действа активно за наблюдаване спазването на законността на изборите и законите, включително в съда. Милиони американци показаха с изборния си вот, че отмяната на федералната защита за правото жена да избере да направи аборт (т.нар. дело "Роу срещу Уейд) е последвана от либерална реакция и това донесе в няколко щата победата на демократите.

Тръмп е изправен пред множество обвинения, свързани с опита му да отмени президентските избори. Въпреки нападките от Тръмп срещу политики в областта на околната среда и климата, губернатори, корпорации и президенти на университети се обединиха около целите на Парижкото споразумение и работиха усилено, за да прокарат още стъпки, включително Закона за намаляване на инфлацията, предоставя 369 милиарда долара зелени субсидии, Допитване, публикувано от "Асошиейтед прес" в средата на декември 2023 г., показа, че хората смятат, че резултатът от изборите през 2024 г. ще има сериозни последици за редица въпроси. Три четвърти от възрастните казват, че резултатът от изборите ще бъде важен за икономиката, а около две трети смятат, че ще има важни последици за държавните разходи, бъдещето на демокрацията в САЩ и имиграцията.

Демократите са по-склонни от републиканците да смятат изборите през 2024 г. за изключително или много важни за:

бъдещето на изменението на климата (65% срещу 24%)

въпроси, свързани с расата и етническата принадлежност (64% срещу 33%)

политиката за абортите (76% срещу 47%)

бъдещето на демокрацията (76% срещу 61%)

здравеопазването (67% срещу 55%)

политиката за оръжията (62% срещу 51%).

В сравнение с демократите републиканците са по-склонни да очакват изборите да имат важно въздействие върху:

сигурността на границите (78% срещу 53%)

престъпността (68% срещу 47%)

държавните разходи (77% срещу 63%)

имиграцията (76% срещу 63%)

икономиката (82% срещу 73%).

Тези разминавания стъпват на сериозни опасения за съдбата на демокрацията и огромно недоверие към фаворита на другата партия.

62% от възрастните смятат, че демокрацията може да бъде изложена на риск в зависимост от това кой ще спечели президентския пост през ноември.

Приблизително равни дялове смятат, че демокрацията вече е толкова разбита, че изборите нямат значение (19%) и че демокрацията е достатъчно силна, за да устои на резултата (18%).

55% от републиканците смятат, че демокрацията може да бъде изложена на риск в зависимост от победителя през 2024 г., както и 72% от демократите.

Републиканците са по-склонни да смятат, че демокрацията вече е разрушена, отколкото демократите (23% срещу 10%).

87% от демократите смятат, че ако Тръмп бъде избран отново през 2024 г., той ще отслаби демокрацията

82% от републиканците казват същото за Байдън.

Въпреки това републиканците са по-склонни да вярват, че ако Тръмп спечели преизбирането през 2024 г., демокрацията в страната ще бъде укрепена в сравнение с мнението на демократите за преизбирането на Байдън.

А иначе случката с "Република, ако успеете да я задържите" от Бенджамин Франклин (за която има свидетелства, че се е случила на съвсем друго място и при различни обстоятелства) има продължение. Последвал нов въпрос: "И защо да не я задържим?". "Защото - отвърнал той - след като са опитали от чинията, хората винаги са склонни да изядат повече, отколкото би им се отразило добре". Което в случая с изборите от 2024 г. води към други негови думи, произнесени, след като Джордж Вашингтон е избран за първия президент на САЩ. "Първият, избран начело, ще бъде добър. Никой не знае какви ще дойдат след него. Властта [на президента] тук винаги ще се увеличава, докато свършим с монархия".

Засега американският демократичен "експеримент" го опровергава.

Последвайте канала на