Путин е започнал войната в Украйна заради медикаменти, смята датското военно разузнаване

Слушай новината

Руският президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 вероятно е бил повлиян от медикаменти, когато е взел решението да започне война в Украйна. В интервю за Berlingske, ръководителят на отдела “Русия“ във FE, датското военно разузнаване, предоставя някои редки прозрения за това, което в момента знаем за Путин – и какво може в крайна сметка да предизвика падането му от власт, пише Нова телевизия.

Йоаким не може да каже всичко, което знае. А това, което може да каже, не е задължително да е напълно сигурен в него. Но по негова оценка един от факторите, предизвикали най-голямата война в Европа след Втората световна война, вероятно е бил медикаментът, който руският президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 е приемал по това време.

„Манията за величие е един от известните странични ефекти на вида на хормоналното лечение, на което е бил подложен“, заявява Йоаким. „Това не е нещо, което мога да кажа със сигурност, но мисля, че това е повлияло на решението му да започне войната в Украйна.“

Шефът на украинското разузнаване: Путин скоро ще умре

Човекът, който прави това зашеметяващо твърдение, не е случаен. Йоаким ръководи екипа за анализ на Русия във FE, датската служба за военно разузнаване. От съображения за сигурност не му е позволено да показва свои снимки или да използва фамилното си име. Това е човекът, който ръководи датското разузнаване за президента Путин, руската армия и руското общество. И той е този, който помага на датските ръководители и политици да разберат възможно най-добре заплахата, която Путин представлява за Дания и шансовете му за успех в Украйна.

Йоаким се съгласи да повдигне завесата върху поне част от това знание пред читателите на Berlingske. Той също така прави обосновано предположение защо Путин понякога изглежда, че се чувства неудобно, когато е седнал и е хванал здраво ръба на масата с ръка. Но ще стигнем до това след малко.

Путин е бил близо до победата

FE поискаха да се срещнат с Berlingske на паркинга в района на армейската цитадела Kastellet в Копенхаген, без да дадат конкретен адрес. След като влезете вътре, трябва да оставите телефона, лаптопа и смарт часовника си в защитен шкаф, така че нежелани уши да не могат да слушат. Но горе в коридорите коледната украса и мебелите на институцията карат мястото да изглежда по-скоро като общинска служба, отколкото като декор от филм за Джеймс Бонд.

Йоаким ни посреща в анонимно изглеждаща заседателна зала. Той представя информацията си с безизразно лице. Само съдържанието на това, което той има да каже, показва, че това са внимателно оценени тайни, които за първи път се разкриват пред широка публика. Разузнавателната служба FE първоначално смята, че руснаците ще спечелят войната след две седмици. „И те бяха близо“, казва той. FE са били напълно наясно с основните проблеми в руската армия - корупция, лошо управление и бавна логистика.

Но самите руснаци са били напълно наясно с това и така са успели да направят необходимите корекции. Но не това е причината инвазията да се провали. Днес е очевидно, че ключовият неизвестен фактор са лошите решения, взети от Путин.

„Прехвърляме голяма част от вината за това на плещите на Путин“, казва Йоаким.

Не лошото разузнаване, а идеологическите убеждения на Путин са накарали руските войници да вярват, че ще бъдат посрещнати с цветя. Именно заради Путин всичко е било планирано от тесен кръг от хора и се е споделяло надолу по веригата едва в последния момент. Заради това руските сили просто не са знаели какво трябва да правят.

Също така заради решението на Путин да нарече инвазията „специална военна операция“, а не война, на руската армия внезапно не са й достигнали 30 000 пехотинци за нахлуването в Украйна. На практика това означавало, че руските сили не са могли да използват наборниците си, а е трябвало да разположат обучени специалисти, като пехотинци. И все пак те всъщност те свършиха по-лоша работа, казва Йоаким: „Това е и причината да видите тези части да карат бързо през градовете, надявайки се никой да не стреля по тях.“

Йоаким все още вярва, че руснаците са били близо до успеха. Руските парашутисти всъщност бяха превзели летище Хостомел в покрайнините на Киев и чакаха подкрепления. Но самолетите, превозващи нови войници, просто не са могли да стигнат дотам, защото руснаците не са успели да се справят с украинската противовъздушна отбрана. „Това са доста малки фактори, които в крайна сметка решават изхода“, казва Йоаким.

Намеса в решенията

Но лошите решения не свършват тук. Изглежда, че Путин все още се намесва във войната на твърде ниско ниво в командната верига. Малко преди Коледа той участва в среща с пълния състав на командването на войната в Украйна. „Това е най-лошата идея на света“, обяснява Йоаким. „Той има генерал, който да води тази война. Така че той не трябва да седи там и да слуша мненията на всички тези други генерали.“

Сега армията е толкова изтощена, че възстановяването й ще отнеме години. Дори тогава войниците ще бъдат по-зле оборудвани от преди и ще бъдат принудени да използват стари бронирани машини. Поради тази причина Йоаким не вярва, че ще има голяма нова руска офанзива срещу Киев през февруари, за каквато Украйна предупреди. За толкова кратко време просто не е възможно да се обучат мобилизираните руски войски за подобно настъпление.

„Абсолютно очакваме тези по-малки атаки да се случват, като тази в Бахмут. Но офанзива като тази, която видяхме миналия февруари, ще им отнеме няколко години, за да натрупат отново такива части.“

В същото време Украйна има добри шансове да си върне повечето от окупираните територии. Колко точно - зависи отчасти от това колко оръжия ще бъдат осигурени от Запада, за да помогнат на украинците, и отчасти от това колко силно зимата ще изтощи руския морал.

„Украинците са добре оборудвани, за да издържат през зимата. Руснаците не са. Особено не мобилизираните войски. И така, това какво ще ги накара да направят? Да изоставят позициите си, когато стане много студено?“

Публично унижение

Най-голямото неизвестно обаче е какво ще се случи, когато украинците започнат да ударят основните стратегически интереси на Русия, карайки Путин да се почувства принуден да отговори с ядрени оръжия. „Путин няма точно определена червена линия, което прави невъзможни точните прогнози дали и кога ще натисне този бутон“, казва Йоаким.

За да даде пример, той се позовава на събитията, предшестващи решението на Путин през септември да анексира четири украински региона и да започне частична мобилизация. „Това се случи, след като Русия беше принудена на катастрофално отстъпление от Харков. Приблизително по същото време Путин беше публично порицан от Китай, Турция и Индия по време на среща на Шанхайската организация за сътрудничество, където те му казаха, че са „загрижени“ и заявиха, че сега не е моментът за война.

„Всъщност не става дума за това, което се случва на бойното поле, въпреки че нещата, разбира се, вървят много зле. Това е същото като лично да бъде унижен и да изглежда слаб, а Путин не може да понесе да изглежда слаб. Така че има тази комбинация от фактори, които могат да бъдат опасни“, казва ръководителят на отдела за анализ на FE за Русия.

„От друга страна, няма гаранция, че ще направим света по-безопасно място, като спрем контраофанзивата навреме, преди да стигне до Кримския полуостров и като търсим споразумение чрез преговори, както предполагат някои гласове на Запад. Ако направим нещо, което Путин може да види като наша слабост, той може да си помисли, че може да отиде по-далеч от това, което всъщност е в състояние да направи. И тогава нещата може да станат грозни отново“, казва Йоаким.

Една стъпка надолу по стълбите

Въпреки многото лоши решения на Путин, датската служба за военно разузнаване не вижда непосредствен риск той да бъде отстранен от власт. В годишния си доклад от 2021 г. FE заявява, че Путин „много вероятно“ все още ще бъде лидер на Русия след следващите президентски избори през 2024 г. Но все пак датската разузнавателна служба променя тази прогноза в своя доклад от 2022 г. до по-малко сигурното, че Путин „вероятно“ ще остане на власт през следващите пет години.

„Не виждаме някой, който да го свали. Но ако го виждахме, ФСБ /Федералната служба за сигурност на Русия/ също щеше да го види и проблемът вероятно щеше да бъде решен много бързо“, казва Йоаким.

Никой сред руските елити не е достатъчно силен, тъй като властта им произтича от Путин. И заради начина, по който в момента стоят нещата с руското население, FE също не вижда вероятност за народно въстание. „Но най-голямата ни несигурност се отнася до неговото здраве или някой да го отстрани поради влошеното му здраве“, казва Йоаким.

Здравето на Путин

След инвазията, в някои западни медии нарастват спекулациите за здравето на Путин. Хиляди хора в социалните мрежи коментираха с надежда как Путин е виждан в различни моменти да накуцва през Червения площад, вкопчен в бюрото си или с някаква видима слабост в дясната си ръка. FE обаче не вярва, че Путин страда от смъртоносна болест, а по-скоро има сериозна хронична болка след няколко падания и инциденти.

Йоаким не иска да каже какво точно се е случило, нито да разкрие източника на информацията си. Но тя не идва само от изучаване на видеоклипове в социалните мрежи.

Различни медии по-рано съобщиха, че Путин страда от последствията от падане от кон в началото на века. Изглежда, че той също е получил наранявания от джудо и хокей на лед през последните няколко години.

„Това е любопитното. Това е хронична болка, от която той страда от доста време“, казва Йоаким. „Ето защо той е склонен да седи и да хваща здраво нещата. Това е за облекчаване на болката.“

В същото време FE смята, че Путин преди е имал форма на рак и че е бил на лечение за него, когато е започнал войната, което може да е повлияло на решението му. „Той също имаше лице с форма на луна в началото на годината, което е друг известен страничен ефект на същия тип хормонално лечение“, казва Йоаким.

През пролетта руската разследваща медия Projekt публикува обширна история за лекарите, които са се грижили за Путин през годините. Съдейки по лекарите, които са го посещавали най-често, Projekt заключава, че Путин може да е имал рак на щитовидната жлеза.

„Това определено е добро предположение“, отговаря Йоаким на въпроса. FE обаче не очаква Путин да умре от това заболяване. Но с течение на времето то може да накара руските елити да решат, че имат нужда от по-силен човек начело.

Последвайте канала на